Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 143

- Стой! - заглуши барабаненето на капките Гил, изваждайки меча си и размахвайки го към непознатия. - Кой си и какво искаш?

- Тук съм да се срещна с командир Паркър - каза мъжът, без да забавя крачка. — Отведи ме незабавно при него.

Гил се изсмя:

- Ама че сме храбри - той протегна меча си напред. Непознатият стигна право пред острието, като че искаше да се наниже.

- Спри или...

Преди Гил да успее да довърши, мъжът удари плоската страна на меча. Пренеслата се по острието вибрация накара Гил да изпусне оръжието. Миг по-късно то се намираше в ръцете на мъжа, насочено към бившия си стопанин.

- Заповядах ти нещо, постови - сопна се странникът. - Не съм свикнал да повтарям. Движение или ще заповядам да те нашибат с камшик.

Мъжът му върна меча, влошавайки нещата още повече.

- Как ти е името, постови?

- Гил... сър - рече той, добавяйки сър за всеки случай - мъжът можеше да се окаже офицер.

- Занапред, Гил, когато си на пост, донеси си арбалет и не позволявай никому да се доближи на повече от сто фута, без да го надупчиш, ясно?

Мъжът не дочака отговор. Премина край него и продължи да крачи по хълма сред влажната трева.

- Да, сър, но не разполагам с арбалет - рече Гил, подтичвайки подире му.

- В такъв случай се сдобий с такъв - посъветва през рамо мъжът.

- Да, сър - Гил кимна, макар че непознатият беше пред него. Последният мина покрай палатките, отправяйки се към средата на лагера. Всички се бяха притаили на сушина и никой не го видя. Палатките бяха хаотична сбирщина от въжета и опънато между пръчки платнище. Нямаше две еднакви; войниците бяха грабили каквото им попадне. Повечето платнища бяха изрязани от корабни платна, взети във Вернес и Килнар. Други пък бяха изработени от чаршафи. В много редки случаи се виждаха истински палатки.

Мъжът спря на върха на хълма. Когато Гил го настигна, запита:

- Коя от тези палатки принадлежи на Паркър?

- Паркър? Той не е в палатка, сър. В онази ферма е - Гил посочи.

- Защо си напуснал поста, Гил? - изръмжа сержант Милфорд, излизащ от палатката си, премигващ на дъжда. Беше увит в наметало, изпод което се виждаха бледите му боси крака.

- Аз... - започна Гил, но непознатият се намеси.

- Кой е това? - попита той, отивайки до Милфорд и заставайки с ръце на хълбоците.

- Това е сержант Милфорд, сър - отвърна Гил. Сержантът изглеждаше объркан.

Странникът го огледа и поклати глава.

- Сержант, къде в името на Марибор ти е мечът?

- В палатката, но...

- Не смяташ за нужно да носиш меч, когато вражеската армия се намира на една миля и може да нападне всяка минута?

- Спях, сър!

- Вдигни глава, сержант! - рече мъжът. Сержантът изпълни заповедта, потрепвайки от дъжда. - Както виждаш, почти е утро.

- Да, сър. Съжалявам, сър.

- Сега се облечи и сложи нов постови на мястото на Гил, ясно ли е?