Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 94

Той играеше, и играеше, и играеше, сладострастно се опитваше да хване за ръкава изплъзващото се предчувствие — ето сега нещо ще се случи…

И се случи.

От дъното на залата се появи Мета. С два пистолета насочени напред и малко встрани и нагоре. Надутите господа се пръснаха като зайци, натруфените дами се разхвърчаха с изяществото на кудкудякащи кокошки.

— Язон, аз ти казах, че няма да търпя жени около тебе.

Първият изстрел беше за божествената красавица. Главата й се разхвърча на зелени пръски и паниката обзе присъстващите не на шега. Мета подаде на Язон неизвестно откъде взел се трети пистолет и бързо му прошепна:

— Изчезваме!

Те се оттегляха, като стреляха и хвърляха гранати, оттегляха се и оставяха след себе си димящи отломки от маси и зелени локви желе от повалени андроиди.

— Мета, нищо не разбирам! Та това е моят личен въображаем свят. Как успя да нахлуеш в него?

— Голяма работа! Не е чак толкова въображаем, между другото! Сега бързай, намерила съм изход оттук. Но той е временен. Ако не успеем, ще се затвори. А ти ми философстваш. Недодялан комарджия!

— Все едно, не разбирам — продължаваше да мърмори, докато силната ръка на Мета го влачеше по неизменните за Солвиц коридори, асансьори и стълбища. — Ние с теб нали сме в кабината, т.е. в библиотеката и ровим за информация от архива на Солвиц? Нали така?

— Така.

— Е. Там аз вървя по своя път, ти по своя. И двамата сме подложени на тридесеткратно ускорение на времето…

— Навреме се сещаш за ускорението — забеляза разгорещената и още по-привлекателна пирянка. — Приготви се. Започва промяна на мащаба.

Хронопреходът се стовари върху Язон с все същите „ласкави“ усещания и последното, което той успя да чуе, беше шеговито-раздразнената фраза на Мета:

— Колко сте смотани вие мъжете! Заповтарял — не разбирам, не разбирам! Какво има да разбираш. Когато обичаш истински, ще намериш любимия човек където и да е, ако ще в ада, ако ще във виртуалната реалност…

Двадесета глава

— Край! — каза Кърк, като нахлу в каюткомпанията. — Незабавно обръщам кораба в посока към Пир. Получих сигнал за тревога от Накса. Този коварен боклук само е чакал момента да напуснем планетата с най-добрите си хора и най-добрата си бойна техника. Там отново е същинска кланица. Прекратявам договора и се връщаме на Пир.

Ривърд Бервик мълчаливо го гледаше в очакване на продължение.

— Вие чухте ли, Бервик? Скъсвам договора! — навиваше се все по-силно Кърк. — Веднъж се полакомихме за нови земи и едва не отстъпихме на врага всичко. Сега аз не искам да изгубя родния свят докато помагаме на световете от Зелената Клонка. Стига! Прекалено съм стар за тези игри: безсмъртие, тайни организации, спасение на човечеството… Отлитаме, Бервик!