Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 95

Представителят на Специалния корпус и Обществото на Гарантите на Стабилността както преди търпеливо мълчеше и само тъжно гледаше в упор разбушувалия се беловлас гигант.

— Ние, все едно, не сме ви нужни! — продължаваше да крещи Кърк. — Вашите хитроумни планове са прекалено сложни за пирянците. Така и не смятате да използвате бойната мощ на „Арго“! Ако въпросът е просто да се постреля по гадовете, скрити под леда, това го могат и леките есминци от ескадрата на Консорциума. И в края на краищата планетарните бомби са заложени. Взривателя ще ви оставя като подарък, ако сумата му още не е изчерпана.

— Отдавна е изчерпана — тихо каза Рес.

— Е, карай! — сърдито, но вече малко по-спокойно уточни Кърк. — Няма време за правене на сметки.

— А нашите приятели изчезнали там? — още по-тихо попита Рес.

— Язон? Той ще се измъкне и без нас. Прекалено добре го познавам. А Мета и Троу… По дяволите, те сигурно вече не са живи. Но пирянците умеят да посрещат смъртта с достойнство. Мета първа би ме накарала да летя към Пир, а не да я спасявам от неизвестно какво. Също и Троу. Не разбираш ли, Рес?

— Не разбирам — призна Рес. — И никога не съм разбирал.

Кърк метна към него гневен поглед, като че в този момент бе осъзнал, че пред него стои обикновен говорител, и каза:

— Досега никой не ме е запознал с устава на Гарантите на Стабилността, не съм давал клетва за вярност към Специалния Корпус. Подписал съм само междузвездното съглашение между участниците от Лигата на Световете и този договор с вас, Бервик. От първия не се отказвам, а втория скъсвам. Край! И командирът тук все още съм аз!

— Настина, Кърк, във вашата власт е да обърнете кораба в коя да е посока — обади се най-после Ривърд Бервик. — Екипажът на „Арго“ ще се подчини единствено на вас. Само ми отговорете защо, като приехте съобщението на Накса, не тръгнахте веднага към командната зала при Дорф, ами се върнахте тук, в каюткомпанията?

Кърк се обърка и някак си оклюма. Като че ли изведнъж бе разбрал нещо важно за себе си и за цялата тази ситуация. Рес заговори пръв:

— Така. Помълчи сега, Кърк. Ще ти обясня защо дойде при нас. Ти сам не си убеден в правилността на решението си. Добре си спомни как преди няколко години вие всички като полудели напуснахте планетата Щастие и се втурнахте да спасявате Пир. Аз тогава бях в низините с армията на Амх, вие даже не успяхте да се свържете с мен. Щях да ви кажа и тогава, че няма защо да летите. Закъсняхте и то съвсем закономерно. Градът загина. Накса и неговите хора останаха единствените стопани на планетата. Съгласи се, че само благодарение на „говорителите“ успяхме да запазим шахтите, а по-късно и да започнем възраждането на Пир.

Кърк мълчеше, но не беше съгласен. Да, Накса и всички жители на селището в джунглите опазиха минното оборудване, но закриха шахтите и ги консервираха — нужни ли са тежки метали, щом е прекъсната връзката с външния свят. А истинското си възраждане Пир дължи предимно на него — на Кърк и на Мета, на оцелелия по чудо Бручо, и на новото поколение герои Клиф, Стан, Тек, Гриф в края на краищата… Е, и разбира се, на Язон — без неговите пари и финансов гений биха ли могли да построят такъв космодрум? Кой би имал такава фантазия, че да му хрумне да превърнат фермерското селище в Отворения?