Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 92

Той е все по-близо до заветната врата, вече усеща миризмите — скъпи парфюми, тежки прашни завеси, качествен тютюн, традиционен паркетен лак и тънък неповторим мирис на пари.

Той влиза в залата и всички погледи се устремяват към него. Въздишка на възторг и радостно предвкусване за небивало шоу плъзва сред тълпата от опитни играчи, богати идиоти и натруфени дамички.

Язон се приближава до масата и хвърля върху зеленото сукно тежка пачка бисерно пробляскващи галактически кредити. Крупието с пукот разкъсва нова опаковка зарове. Сервитьорът притичва с поднос, отрупан с разнообразни чаши и чашки. Гърлото му е пресъхнало, боли го глава, но Язон знае: преди игра не трябва да се пие нищо силно! Телекинезата е капризно нещо. Леко да се олюлееш — и току-виж — си пропуснал целта. Той избира висок тънък бокал алдебаранско със златни искри (в него има не повече от деветнадесет процента алкохол) и отпива няколко глътки. Това е! Започва се.

Като че ли не вижда какво хвърля той самият, или какво хвърлят другите. Помни само едно — че постоянно печели. Планина от сребристо-изумрудени жетони запълва вече половината маса. Знае, че това ще свърши лошо. Законите на хазартния бизнес са еднакви винаги и навсякъде. Малко е да спечелиш, трябва да съумееш и да си отнесеш парите!

Неочаквано се появява нов играч, нов съперник, който изравнява залозите. Кой е той? Благородното, изящно и аристократично лице смътно му е познато отнякъде. Но колкото и да се опитва, той не може да си спомни името на неканения гост. Кой знае защо му се струва много важно да разбере колко е часа. Язон крадешком поглежда към часовника си и вижда, че го няма на лявата му ръка! Смъкнали са му го? Откраднали? Или просто е забравил къде е свалил и зарязал любимия си универсален прибор с цяла купчина различни циферблати за всички случаи в живота?

Язон притеснено се оглежда наоколо за часовник и едва не се удря по челото: през всички векове и по всички светове в казината не е било прието да се следи хода на времето. Тук няма и не може да има стенни, настолни, даже джобни часовници. Редовните играчи са запознати с правилата. Затова са и редовни играчи! Затова са облечени така пищно, помпозно, натруфено, както даже и на театър не ходят, може би само на прием при краля. Когато идват в игралния дом посетителите съблюдават ритуала, установен от много хилядолетия.

О, какво щастие е да се окажеш отново в тази приказна обстановка! Да се усетиш най-добрия сред най-добрите. Да усетиш упоението от победата! Да удариш голямата печалба. А времето… Какво е времето! Защо му е часовник? Като излезе оттук, ще си купи нов, много по-скъп. Най-скъпия!

„Като излезе оттук…“ — повтаря за себе си Язон и отново смътна тревога се надига от дълбините на душата му. В следващата секунда си спомня името на новия си съперник — Теодор Солвиц. Доктор Теодор Солвиц.

— Вашият залог, Теди? — небрежно попита Язон.