Читать «Свят на смъртта 4» онлайн

Ант Скаландис

Свят на смъртта 4

Завръщане в света на смъртта

Първа глава

Отвратително резкият сигнал за външна връзка проряза тишината в диспечерската стая, където в този момент най-близо до пулта бе Язон дин Алт. Звукът бе пронизителен като отчаяния вик на прострелян, но все още атакуващ шипокрил и всички присъстващи пирянци по инерция насочиха пистолетите си към главния дисплей, по който течеше пълна информация от космодрума „Велф“. Не е за вярване, но и на четиримата едновременно им се стори, че бездушният зумер предава и крайното раздразнение, с което някакъв пътник на кораб в орбита около Пир натиска клавиша за повикване. Очевидно бойците от патрулния катер вече му бяха обяснили, че кацането на планетата е забранено за неподготвените по специален начин кораби, но пристигналият отдалече гост не се бе задоволил с това и сега настояваше да установи контакт с висшето ръководство.

Провървя му, че до пулта се оказа именно Язон, най-уравновесеният човек в цялата компания.

Неудържимо настойчивият собственик на космическия кораб се представи като Ривърд Бервик и заяви, че работата е спешна, а той смята да разговаря само с лидерите на Пир и затова веднага трябвало да му дадат разрешение за кацане, защото той, Ривърд Бервик, нямал намерение да общува с някакъв си случаен диспечер.

— Кажете, уважаеми — меко прекъсна емоционалното му изявление Язон, — Ривърд е някакво странно име или искате допълнително да подчертаете нуждата от уважение към вашата персона?

Бервик не можа да отговори нищо, чуваше се само как се задъхва от възмущение, а Язон продължи:

— Ние уважаваме всички хора във Вселената, но и към себе си изискваме подобаващо отношение. Аз, разбира се, в този момент изпълнявам ролята на космодиспечер, но се казвам Язон дин Алт, ако това име ви говори нещо. Разберете, на Пир живеят малко хора и висшето ръководство рядко се заседява в кабинетите. А те, между впрочем, изобщо не са уютни. Ние най-често се занимаваме с насъщни проблеми — безопасност, строителство, снабдяване. Така, а сега кажете, какъв е проблемът ви, Ривърд Бервик.

— Наистина се казвам Ривърд — поуспокои топката неканеният гост. — Така или иначе ще ви разкажа историята на живота си, но повярвайте, сега трябва незабавно да се срещнем и да поговорим на четири очи, а не в ефира! Още повече, че за доказателство за вече съм ви превел два милиона кредита в Междузвездната банка.

— О, пространствен мрак! Трябваше с това да започнете! Момент, Бервик!

Язон бързо се свърза с банката и получи на екрана потвърждение за думите на странния посетител — парите бяха там още от сутринта.

— Отлично — констатира Язон. — Ей сега ще ви доведем, но на наш кораб. Извинете, но тук, на този свят инструкциите трябва да се спазват.

Бервик прие предложението без излишни думи и се изключи.

— Не е ли малко прибързано да каниш тук един напълно непознат, Язон?

Въпросът бе зададен от Кърк Пир, един от най-старите и най-уважавани жители на планетата. Пирянците никога не бяха имали централизирана власт, малобройното население на единствения голям град и няколкото миньорски селища се ръководеше от група хора, които бяха по-скоро военен съвет, отколкото правителство. Но след като старанията на Язон доведоха до пълноправно членство на планетата в Лигата на Световете, Кърк бе принуден да приеме титлата „премиер“ и на официалните събирания да играе ролята на пръв човек в държавата. Но даже активното участие в междузвездната политика не успя да накара Кърк да се отърси от старото пирянско недоверие към чужденците. Колко години вече го превъзпитаваше най-добрият му приятел Язон дин Алт! Сега бившият знаменит комарджия, мошеник-екстрасенс номер едно в Галактиката, изпълняваше на възраждащата се планета Пир едновременно функциите на министър на икономиката, на финансите, на правосъдието, на културата и образованието. Във всеки случай, така той обичаше да се представя понякога.