Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 96

Но Кърк не каза нищо подобно на Рес. Груберът си е грубер, не можеш да го промениш. Така и до смъртта си ще дружи с враждебната природа, докато тя не го изяде. А природата на Пир си е такава — ще изяде и безсмъртния, без да й приседне!

— Колко още смяташ да воюваш със Света на Смъртта, Кърк? — попита Рес. — Победа няма да има.

— Ще воюваме точно толкова, колкото е нужно — твърдо отвърна Кърк, като едва се сдържаше да не извади оръжие. — И победа обезателно ще има. Наша победа. А сега се свържи още веднъж с Накса — добави той без пауза.

Бервик облекчено въздъхна — ледът се пукаше. Сега имаше шанс Кърк да бъде уговорен, а значи и линкорът „Арго“ (дай Боже!) да не отлети към Пир преждевременно.

Докато чакаха връзката с Накса, трябваше да бъде затвърден достигнатият от Рес успех и Бервик веднага съобрази за какво трябва да говори. Опитът му от общуването с истински пирянци (Рес не се брои) беше едва неколкодневен, обаче членът на Съвета на Консорциума, а също така и сътрудник на множество секретни и свръхсекретни организации, беше доста прозорлив човек и, без да знае сам, използваше за убеждаване на Кърк метода на Язон дин Алт, който познаваше пирянците като себе си.

— Аз не съм учен, Кърк — каза Бервик, — но според мен и с невъоръжено око се вижда, че причината за поредното изостряне на ситуацията на Пир се крие в събитията тук. Нима може да се счита за случайно съвпадение вашата атака върху астероида на Солвиц и нападението на пирянските твари върху космодрума „Велф“? Налице е телепатичен контакт между тези и онези създания.

Това беше блъф. Абсолютен блъф. Бервик само от отчаяние измисли тази екстравагантна хипотеза. Но попадението се оказа стопроцентно: в очите на Кърк блясна недвусмислен яростен огън.

И тогава Бервик го обори окончателно с последния си аргумент:

— Разбира се, на родната планета е по-леко да се сражаваш с враговете, вкъщи, както се казва, и стените помагат. А да встъпиш в единоборство непосредствено с квинтесенцията на злото, това същото световно зло, изглежда не е лъжица за устата на могъщия Кърк. Ето, бягате…

Поради своята неопитност Бервик попрекали с метода си на въздействие. Рес едва успя да отклони встрани протегналата се светкавично ръка на Кърк и куршумът, изсвистял край Бервик, успя да пръсне на дребни късчета само старинния земен глобус с карта на звездното небе. Повторни опити за убийство нямаше, тъй като в говорителите на каюткомпанията най-сетне се чу гласа на Накса:

— Атаката спря. Може би временно. Основната част на града оцеля. Космодрумът по обща преценка може да се ремонтира, но засега е в състояние да приема само леки совалки и ракетни катери. Кърк, ние ще се радваме да ви видим, но екстрена необходимост да се връщате засега няма. Ако е възможно бих искал да поговоря с Бручо за някои нови видове животни. Но за целта ще се свържем по-късно. Кърк, помниш ли как тварите напоследък се отнасят към мощните електромагнитни и пси-излъчвания… връзката… половин час… все пак побързайте… в течение…