Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 85

В междинното пространство разположих, така да се каже, материалната база, царството на неживите предмети, своите безбройни лаборатории и изпитателни полигони, андроиди и механични роботи, също така и късче природа, подобна на земната — такава, каквато я помня от своето детство.

— Това е всичко — обобщи Солвиц след кратка пауза. — Сега ние с вас се намираме в тази част на моя свят, където по определение не може да се случи нищо лошо. Затова пък се изпълняват всякакви желания и сладкият миг на щастие трае дълги години.

— Нима в това е смисълът на човешкия живот? — нападателно запита Мета.

— За някои — безусловно — усмихна се доктор Солвиц със своята неповторима тъжна усмивка. — За мен не. Аз просто си почивам тук. Вие, според мен, също. И въобще няма такова понятие „цел на човешкия живот“. Всички имат различни цели. За моята ще поговорим по-късно. А вашата… Кажете ми, често ли се замисляте…

— Чакайте, чакайте! — прекъсна го Язон, опасявайки се да не би милият философски разговор да ги отведе в съвсем друга посока. — Вие не довършихте за тези твари на повърхността. Какво са все пак те? Специално създадени нови видове отбранителни оръжия или, пардон, фекалиите на вашия мозък?

— И едното, и другото. Едновременно, приятелю мой Язон.

— Да допуснем. Обаче тогава нещата ви нещо не се връзват. Оръжия се създаваха в самото начало за защита от вашия дявол, а отделянето на интелекта е станало много по-късно, когато вече сте се връщали оттам насам. Правилно ли съм запомнил?

— Да, но вие не вземате предвид това, че нещата са много по-сложни. Някак си ви мързи да помислите по-задълбочено… Опитайте се! В свят, където числото „пи“ се равнява точно на две, с такава субстанция като времето също стават странни неща. При прехода оттам-насам даже причините и следствията често сменят местата си.

— Тогава наистина не си е струвало да си пъхате носа във вселената на дявола.

Тези думи бяха произнесени от Троу и всички се учудиха. А той добави:

— Аз се отказвам да правя наука в свят, където са нарушени причинно-следствените връзки.

— Напразно — спокойно възрази Солвиц. — Истинският учен от нищо не се отказва.

Язон се усъмни в основателността на този ясен постулат. Доктор Солвиц отново все по-малко му харесваше, но сега главната му задача бе да разбере какви са онези твари на повърхността. И Язон с достойна за целта упоритост връщаше отново и отново техния разговор в нужното русло.