Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 84

Постигнал тази тайна на природата, аз се издигнах наравно с този, когото древните са наричали Бог, издигнах се над доброто и злото. Убийството престана да бъде за мен убийство, човечеството вече не представляваше уникална ценност, а страданието и наслаждението се превърнаха в абстракции, с които може да се оперира така лесно както с положителните и отрицателните заряди във физиката. Най-общо казано, всички мои компаньони за един миг ми станаха ненужни. Използвах ги за глобалния експеримент по съвместяване на световете и, както вече ви разказах, всички загинаха, като се избиха така или иначе един друг. Можете да считате, че аз съм ги унищожил. И аз смятам така, но, за разлика от другите, не виждам в това грях. Грехът е човешко понятие, а аз вече съм не съвсем човек.

В известен смисъл аз съм събрал в себе си всичко най-добро от убитите от мен приятели. Така ми се струваше тогава — най-доброто. Второ — не без помощта на енергията на другата вселена, аз упражнявам личен биологически контрол върху цялата планета Солвиц, като за целта съм напълнил с изкуствена протоплазма не само роботите-слуги, но и всички движещи се механизми, цялата автоматика, всички компютри… В крайна сметка направих така, че гравитацията и електромагнитните вълни на тази планета се подчиняват на моята воля. До известна степен, разбира се. Трето. Ето вие например, като всички хора, имате пет сетива, е, шест да са. У Язон телепатичните способности са много силно развити. А аз имам — помислете само! — осемнадесет. Осемнадесет сензорни канала ме свързват с външния свят. И след всичко това кажете ми, човек ли съм?

— Разбира се, че не — с неузнаваема интонация изрече Мета, докато Язон и Троу сметнаха въпроса за риторичен.

— Обаче нищо човешко не ми е чуждо! — припомни Солвиц. — Нещо повече, след като получих в ръцете си такава мощ, за която не съм и мечтал, аз ни на йота не се доближих до разбирането на абсолютната истина. И страдах от това като най-обикновен жалък човечец. Прииска ми се да умра. Но дяволът се изсмя в лицето ми като ми напомни, че вече съм не само безсмъртен, но и неунищожим. Наричам дявол другата вселена, така е по-кратко и по-удобно. Имат ли значение думите?

Тогава реших да се върна в своя свят и да търся тук отговорите на всички въпроси. Отвращавах се сам от себе си както никога. Търсех начин да преодолея това чувство и го намерих!

Беше като озарение. Знаете, че в човешкото тяло всички органи са разположени на точно определени места и всички секрети, ферменти, полуфабрикати и работни течности никога не се смесват помежду си. В мозъка такова разделение не съществува. Представете си смес от слюнка, фекалии, урина, кръв, пот и стомашен сок. Всичко това взето заедно е най-точната аналогия на състава на човешката психика. Докато живеем, ние отравяме себе си със собствените си отровни отпадъци. Човекът, кой знае защо, не е отработил система за утилизация на умствените секреции, които са много по-опасни от физиологичните. Представяте ли си колко остро усещах това с всичките си осемнадесет сетива и огромен мозък с размери на планета?! Просто бях длъжен да изобретя система за психическо пречистване. Цялата мерзост, натрупана у мен за хиляди години, аз изведох на повърхността на астероида, а тук, в центъра на този свят, оставих най-доброто, най-прекрасното.