Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 86

— Значи вие развъдихте върху повърхността на астероида тези гадости и заедно с тях, като със скъп подарък за стари приятели, се отправихте към родните земи. Много благородна стъпка, драги ми Теди.

— Само не ме иронизирайте и не ми проповядвайте морал! — скара се Солвиц. — Първо, аз действително не си представях — и досега не си представям, какви могат да бъдат последиците от срещата на хората с цялата тази, както казвате, гадост. Второ, от елементарна предпазливост залях всичко това с вода и я замразих по най-необичайния начин. И трето, вече ви обясних — отначало моята охрана там, на повърхността, ми се подчиняваше безусловно и едва по-късно започна да се държи… малко така.

— Кога точно се случи това? — бързо попита Язон, усетил, че тук се крие нещо важно.

— Ами-и… — някак странно се запъна Солвиц. — Бях доближил тогава до една звезда…

— До коя именно? — Язон вече беше поел инициативата и сега водеше истински разпит.

— О, боже! Не помня, наистина не помня. Страшно се изплаших тогава, защото от разтопилия се лед се откъсна една черна… не лента като лента, не петно като петно, такова нещо никога преди не бях виждал. То въобще не ми се подчиняваше, беше нещо съвсем независимо от мен и отлетя в космоса. Триста години след това не смеех да се приближа до никоя звезда. Наистина се страхувах. Аз, отвикналият от всякакъв страх, разбрах какво е страх отново. Не исках повече да събуждам чудовищата, отгледани в тъмните недра на моята собствена душа, но по едно време си дадох сметка, че те вече са събудени. По-точно, усетих излъчването. Повърхността на моя астероид започна да излъчва. Отначало много бавно, но процесът стана необратим и неуправляем. Трябваше да викам помощ отвън.

— Защо не я поискахте по общоприетия начин, т.е. чрез радиосигнал?

— Отправях обикновени радиосигнали — отвърна Солвиц обезсилено. — Но това там ги превръщаше в свое дяволско излъчване. А по-късно, когато вие вече проявихте инициатива, аз се изхитрих да отправя насрещна шифрограма. Може би някой вече я е дешифрирал. Молех за помощ лично вас, Язон.

— И сега какво? — Язон започна да осъзнава смисъла на последните откровения на Солвиц, но засега не се решаваше, отказваше да им повярва. — Вие, значи, сте пленник на собствените си фекалии и като не знаете как да ги победите, ми предлагате аз да го сторя. И засега нямате възможност да ни върнете обратно? Така ли да разбирам?

— Нещо подобно — въздъхна Солвиц.

— А не можехте ли да ни признаете това още в самото начало? Срам ли ви беше или какво?

— Не-не, вие просто нямаше да ме разберете…

— Не вярвам — неочаквано каза Мета. — Отново не вярвам.

Солвиц я погледна някак обидено и същевременно злобно. Още секунда и отново щеше да започне стрелба, но в този момент Троу се хвана за сърцето и, прибелил очи, се свлече на пода.

— Боже мой — възкликна Солвиц. — Трябва веднага да му направя инжекция.

— Какво му става?! — буквално изрева Язон.

Той вече едва се сдържаше, а Мета, разбира се, вече беше с пистолет в ръката. Язон неочаквано си спомни, че още нито веднъж не са пробвали пистолетите тук, а като се има предвид, че на това място по определение не трябва да се прави нищо лошо…