Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 87

— Какво му става, какво му става! — подигра го Солвиц.

Той се суетеше около Троу, допирайки аптечната ту до едно, ту до друго място в непонятна последователност.

— Още не се е оправил напълно, това му става. Нямаше защо да стреляте в главата му и то с куршуми дум-дум! Това ми било приятели!

— И таз добра! Вие собственоръчно и поголовно сте изтребили своите приятели, ако съм разбрал правилно — защити се Язон. — А сега забъркахте и нас в идиотските си истории. Нямате никакво морално право да ни правите забележки на нас с Мета! По-добре кажете кога Троу окончателно ще се възстанови, за да можем да се разкараме оттук и тримата.

— Скоро ще се възстанови той — каза Солвиц, после помълча и добави: — Само се опасявам, че няма да му се наложи да се разкара оттук. Досега създадените от мен хомункулуси можеха да съществуват само в пределите на този свят, в границите на моята енергетическа обвивка.

— А така! — обърка се Язон. — Да не би и ние с Мета да сме нещо като хомонкулуси?

— Не, разбира се — Солвиц като че се разсърди. — Само дето ви направих безсмъртни.

— Това пък защо?

— О, Господи! Нали тайната на безсмъртието може да се доверява само на безсмъртни. Слушайте, Язон, струва ми се, че започнах да се уморявам не само от женските емоции на Мета, но и от вашите детски въпроси. Ето сега Троу ще дойде на себе си и всички заедно ще отидем в библиотеката. Искам най-после да се ориентирате във всичко по реда на нещата. Ще считаме, че периодът на предварителна подготовка е завършен.

И в същия миг, като по поръчка, Троу отвори очи и пресипнало, но ясно помоли:

— Вода, моля ви!

Деветнадесета глава

Това, което доктор Солвиц наричаше библиотека, приличаше повече на команден център на малък звездолет, а още повече (Язон не се досети веднага къде беше виждал подобно нещо) — на радиостудио. Тясна кабина със звукоизолирани стени, две кресла, пред всяко — маса с микрофон и слушалки с тънки дълги кабели (за да можеш да ставаш и да се разхождаш ли?), на наклонения пулт — малък комплект индикаторни лампички и плъзгачи, погледа зад дебело стъкло още едно помещение с голяма карта-схема неизвестно на какво, заемаща цялата стена, подът — мек, влакнест, а таванът — порест като сюнгер. И толкова. Въобще — „ретро“.

Язон вече бе седнал на предложеното кресло и до него се бе разположила Мета, когато най-сетне си спомни: много подобна „радиокабина“ имаше на Скоглио — дива студена планета, известна в цялата Галактика със своята школа за пилоти, където цяла година и половина се обучава Язон дин Алт. Паметна плоча с името му засега там нямаше, но някога със сигурност ще има. Тази странна планета бе покрита с непристъпни скалисти планини и само тук-там езера с бистра вода и хвойнови гори по бреговете разнообразяваха пейзажа й. Океани и пустини съвсем нямаше. Но не само природата й беше необикновена. Там хората говореха на старинен италиански език, а пилотската школа наричаха най-често просто „Скуола“. Имаше и множество прекрасни космодруми, както и изпитателни стендове за най-новите образци пилотирани апарати, както атмосферни, така и космически. На планетата не се използваше нито пси–, нито видео-връзката. Общуваха постарому и радиостанцията, обслужваща цялото полукълбо, беше почти свещено място.