Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 83

Хилядолетия от своя живот отделих за изучаването на човешката природа. Не всичко разбрах, но все пак се научих да пресъздавам хора по предварително записана схема. Не крия, че това стана възможно само благодарение на тесния контакт с технология на друга вселена. И аз установих такъв контакт, въпреки че ми беше страшно. Не, „страшно“ не е подходящата дума. От страха като такъв отдавна се бях избавил. Просто „не трябваше“ да се прави контакт с другата вселена. Ако имате някаква представа от история, знаете за религиозното табу при древните. Много отдавна, наричали подобен контакт „да продадеш душата си на дявола“. Очевидно и в древни времена неколцина са успели да се докоснат до друг свят и това е било под строга забрана, считало се е за страшен грях. Днес ние с вас гледаме на всичко по друг начин, но мисля, че разните благородни организации от типа на Специалния корпус и сега биха ми забранили да си пъхам носа там.

— Вие смятате, че това е неправилно? — попита Язон.

След официалното встъпване на Пир в Лигата на Световете, като човек, формално облечен в планетарна власт (каква ти планета — седемнадесет хиляди жители), Язон бе допуснат до секретната информация за съществуването на Специалния Корпус. Към всякакви организации за полицейски надзор Язон от малък се отнасяше, както се казва, нежно и трепетно, но галактическият размах на новата спецслужба не можеше да не му направи впечатление. Ето защо, сега той беше готов по-скоро да застане на страната на Специалния Корпус, отколкото веднага да се съгласи с мнението на типичен представител на съвременната самозабравила се наука.

— Полицията може да поставя бариери пред едни или други направления на социалното развитие — назидателно поясни Солвиц, — но да възпрепятства движението на научната мисъл, да ограничава свободния полет на интелекта — това винаги е безнравствено.

Троу кимаше и се съгласяваше със Солвиц с голям ентусиазъм. Язон си позволи за себе си да се усъмни в правилността на това максималистично твърдение. Но не се зае да спори — просто върна разговора към началото:

— И какво? Вие се научихте да пресъздавате хора…

— Да пресъздавам точно! — охотно се отзова Солвиц. — Вие например сте убедени, че седящият пред нас Троу е андроид, защото и двамата сте видели как умира, а възкресяване според вас не съществува. Възможно е да сте прави. Та нали никой така и не успя да даде коректно естественонаучно определение на понятието „андроид“. Юристите дадоха, но за тях по-важно беше да забранят, а не да мислят за абсолютната истина, за Бога с главна буква, за доброто и за злото във вселенски мащаб. А аз ще ви кажа: андроидът, колкото и да е съвършен, не е същество, а е устройство, т.е. нещо, което не притежава свободна воля. Аз се научих да създавам човек! Разбирате ли? Изкуствен, но човек. Древните са наричали подобно хипотетично същество с латинската дума „хомункулус“.