Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 71

Язон се оглеждаше внимателно и подозрително. Местенцето, разбира се, си беше райско, но по-добре да знае как да се измъкне от него. Бягство от Едем? Интересна задачка. За да бъде решена, му трябваше спокойствие, трябваше му да се отпусне.

„Е, да опичаме!“ — каза си Язон, като упорито пропъждаше натрапчивите спомени за току-що преживяния кошмар. Всичко наоколо радваше окото. И трябваше да го приеме като даденост, а не да търси подводни камъни. Трябваше да се сключи примирие с доктор Солвиц — само тогава можеха да разчитат да се измъкнат оттук живи.

— Доктор Солвиц, а може ли да ви наричаме някак по-просто?

— Да, разбира се, Язон. Наричайте ме просто Теди.

— Чудесно, Теди. Спомням си, че някой беше обещал да ни налее още по чашка.

— Имаше такова нещо — съгласи се Солвиц и, вдигайки ръка, щракна с пръсти като богаташ в ресторант.

Язон никак нямаше да се учуди, ако питиетата се появяха направо от нищото, но това стана по-просто и по-битово. Но, затова пък — по-красиво!

С тихо свистене, на десетина крачки от тях, се приземи цилиндър с големина на телефонна будка, яркозелен и като че ли сияещ отвътре като панаирджийски фенер. Безшумно се отвори овална врата и навън изпърха очарователна и доста пестеливо облечена девойка с изящна фигурка. В ръцете си тя държеше поднос от блестящ син метал, а върху него — тънкостенни тумбести чаши. Изглеждаше, сякаш те сами летят във въздуха, а наситено жълтата течност в тях е застинала, толкова безтегловна и професионално точна беше походката на тази удивителна сервитьорка. Истинска фея, само дето не й се виждаха крилцата.

Мъжете поеха чашите си с учтив поклон, докато откровено поглъщаха „феята“ с очи, а Мета, стиснала устни презрително, гледаше ту девойката, ту Язон.

— Не мога да търпя уиски — процеди тя, почти без да отваря устни. — Вино, моля!

Девойката изпърха обратно и въпреки неяснотата на поръчката почти веднага се върна със същия поднос и висока изящна чаша. В гъстовиолетовото й съдържание като звездички в космически мрак играеха проблясъци. Едва ли пирянката би могла да знае какво е това, но Язон мигновено си спомни марката на легендарната напитка — „Алдебаранско силно със златни искри“. Едва ли не най-скъпото вино в Галактиката. Цената на този наистина божествен на вкус продукт се покачваше и от проблемите по неговото съхраняване и транспортиране. Не рискуваше да развали уникалния му букет само този, който го е съхранявал в автентичната му опаковка — дебело черво от звяра „лю-лю-гръх“, изкисвано в изворна вода до пълна прозрачност. А тези зловещо синкави салами трябваше да се държат само провесени. Язон беше ходил на единствената обитаема планета в системата Алфа Телец и всички тези тънкости му бяха добре познати от личен опит.

В този момент Язон се учуди на собствените си разсъждения. Къде е той? На плажа? На курорт? Вино, момичета, зелена трева и басейн с кристална вода, симпатично малко бунгало далеч зад дърветата, мили спомени от младостта… Резкият глас на Мета го върна към реалността: