Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 70

„Ама че кеф — помисли си Язон. — Сега всичко ще свърши.“

Да, ама не! Ужасно го втресе, обхвана го изцяло и не му позволи да припадне, като че ли го мъчеха с принудително безсъние и токови удари в ръцете и краката. През някаква жълто-сива мъгла се виждаше само едно — къде е горе и къде е долу, и това беше особено противно. Искаше му се да легне долу, да падне, но категорично знаеше, че не трябва, така че мъките продължаваха. Неописуем ужас.

Ако някога ви се е случвало да прекарате два дни без храна и сън, а после да изпиете бутилка коняк и половин час след като сте заспали да ви събуди тридесеткратно претоварване, спретнато от нескопосания пилот, който е решил да прави маньовър едновременно с излизането от джъмп-режим — то тогава можете да считате, че сте получили приблизителна представа за усещанията на Язон. С подобни образи по-късно той се опита да обясни на Мета преживяванията си, докато тя, естествено, беше понесла хронопрехода много по-леко.

Беше му толкова лошо, че даже не успя да помисли за евентуални опасности и злодейски замисли на Солвиц. Затова пък веднага си го помисли Мета, докато гледаше страшния невиждащ поглед на Язон, толкова неуместен на фона на мирния, даже уютен пейзаж. Мета бързо се беше адаптирала към новата обстановка и всичките й пет сетива изпращаха в мозъка й само благоприятни сигнали. Но именно това я караше да бъде нащрек. Добре, да допуснем, че Язон още не е излязъл от състоянието на претоварване, той и от обикновените ускорения страдаше повече от Мета. Логически е така. Тревога изпълни сърцето й — макар и само за няколко секунди, тя беше останала сама, в този напълно непознат, враждебен свят — случайно ли беше това?

Доктор Солвиц беше предвидил и тази ситуация.

Едва стъпили на окосената трева край езеро, заобиколено с храстчета с напълно нормални цветове — от зелено до оранжево, когато той подаде и на двамата пистолетите им от любимата пирянска система, познати още от ранното им детство. Скорострелността им не оставяше шанс да се измъкне нито един биологически обект, кобурът се прикрепваше към рамото, невромускулът осигуряваше мигновено подаване в ръката при мислена заповед. Именно такива играчки им бяха отнели неотдавна хората на Темучин. Какво трябваше да означава това? Личното оръжие се връчва на пленника тогава, когато го пускат на свобода. Значи ли това, че ги пускат на свобода?

Щом дойде на себе си, Язон искаше да се откаже от пистолета, изглеждащ нелеп в райската обстановка, но от солидарност с любимата реши да го остави — поне като талисман. Психологическата нагласа тук значеше много не само за Мета, но и за него!