Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 72

— Доктор Солвиц!

Тя категорично не искаше да го нарича Теди. И може би с основание?

— Доктор Солвиц, виното ви е отлично, но ми се струва, че не сме дошли за това.

— И за това също, Мета. Разберете ме правилно. Не е нужно да бързате — това първо, и второ, — вие непременно трябва да си починете.

„Направо ми чете мислите подлецът! — мярна се в мислите на Язон. — Аз си мисля за почивка и той говори за почивка.“

— Вие сте прекалено преуморени и няма да можете да възприемете всичко както трябва.

„… както трябва“ — механично наум повтори Язон и неочаквано зададе въпрос от съвсем друга област:

— А младото създание от зелената кутия — също ли е андроид?

— Да, разбира се — охотно подхвана предложената тема Солвиц, — само че много по-висока класа от тези, с които ви се налагаше да общувате по-рано. Тя е практически жив, но идеално управляем човек. Мечтата на всеки мъж — добави той мръснишки усмихнат.

— Андрошка! Каква гадост! — намръщи се Мета. — Тя не ви ли ражда товарно-разтоварни роботчета?

— Не — сериозно отвърна Солвиц. — Тя няма да може да роди никого. Това е изключено по замисъл.

— Много ли ги имате такива? — продължаваше да напада Мета, явно забравила с кого си има работа.

— Цял харем — на сериозно или на шега й съобщи доктор Солвиц. — Ако, разбира се, ви е позната тази дума.

— Позната ми е — сърдито измърмори Мета. — Специално изучавах историята на половия въпрос.

— О! — възкликна Солвиц. — Откъде такъв интерес към миналото? И още повече към секса. Сигурно е под влияние на Язон дин Алт. Та във вашия свят въобще не съществува понятието „семейство“. Там всички сте деца на Пир, не на Кърк, а на Планетата. Нали така?

— Да, но във връзка с това една жена от Пир никога не става вещ, принадлежаща на мъжа.

— Безусловно! — подхвана Солвиц. — Как можете да бъдете вещи един на друг, когато всички принадлежите на един стопанин — на Нейно Величество Войната! Вие просто сте пушечно месо и раждате деца от тринадесет годишни, за да загиват в кървавите битки. Милата ми нравственица!

Солвиц говореше без да обръща никакво внимание на пистолета на Мета, почти опрян в челото му.

„Незаредени пистолети ли ни е пробутал, или какво?“ — предположи Язон, но за всеки случай хвана пирянката за ръката и й прошепна ласкаво:

— Мета, ние дойдохме да разговаряме, а не да стреляме.

— Според мен този е истинският! — извика тя. — Чувствам, че този е човек и ще го убия!

— Не трябва, Мета — помоли Язон.

А Солвиц обясни уморено:

— Разберете най-накрая, че всеки път съм бил истински. Имам много тела. И мога да имам още повече. Сменям телата си, както вие дрехите. Ще ми скъсате още едно сако — ще си го поправя или ще облека ново. А до моя безсмъртен интелект не можете да достигнете. Успокойте се!

Пистолетът скочи в кобура. Мета се позамисли.

— Хайде да направим така. Сега отивате ей-там в оная къщичка и правите каквото си искате. Аз бих ви посъветвал първо да поспите. А утре…

— Извинете, в какъв смисъл утре? — реши да уточни Язон. — Сменят ли се денят и нощта тук?

— Вярно — оживи се Солвиц. — Хубава мисъл. Ако ви харесва, можем да направим и това. Но имах предвид чисто психологическото утре, когато ще сте се наспали и сте се събудили бодри и благоразположени. Хайде да говорим на свежа глава. А сега ви оставям, ако позволите.