Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 73

Той се гмурна обратно в кристалното кълбо и изчезна.

Язон и Мета унило се повлякоха към бунгалото. Разбира се, там имаше всичко, което пожелаеш. Да ровят из помещението и да търсят някакво коварство им се струваше повече от нелепо. Бяха загубили още един рунд и трябваше да съберат сили пред решаващия дуел, без да се смущават от това, че същото иска от тях и противникът им. Но, дявол да го вземе, поне в нещо да не се подчинят! И Язон каза:

— Какво ни посъветва нашият приятел Теди? Незабавно да заспим? Ние пък няма да спим.

— Какво по-точно предлагаш? — не доразбра Мета.

Мислите й явно бяха далеч оттук. Язон също започна отдалеко:

— Дай да поговорим за това-онова. Ти нарече онази девойка от зелената будка „андрошка“. Отдавна ли знаеш за андроидите?

— Ами как? При нас много пъти долитаха онези чудаци от Лада и веднъж се опитаха да се справят с нашата фауна с помощта на андроиди. Голям смях падна. А някои наши мъже се увлякоха по андроидки. Каква глупост! Ами те не са истински и абсолютно не стават за война на Пир. Тогава ги кръстихме андрошки.

— Мета, аз истински ли съм? — попита Язон.

Мета го погледна замислено.

— Като че ли да.

— Любима моя, безумно се затъжих за теб тези дни. Помниш ли как си прекарвахме времето през дългите полети?

— Ти искаш да правим любов тук?!

— Какво толкова? Да, тук и сега! — Язон като че ли се обиди. — Да не би да не ти харесва леглото? Да вървим на тревата тогава. А за любителите на екзотиката тук има и басейн. Но по моему все пак в леглото е по-приятно.

— Какво общо има леглото?! — учуди се Мета на неговата недосетливост. — Да се любим тук е все едно да го правим на сцена пред публика. Тук съвсем не сме сами.

„Каква глупост!“ — щеше да каже Язон, но се сдържа и формулира мисълта си много по-меко:

— Каква странна мисъл, Мета. Та тук има само андроиди. Може би трябва да се притесняваме и от бордовия компютър? Ела при мен, скъпа…

Ледът на съмнението в душата на Мета се стопи. Тя се усмихна, тръсна коси и потъна в обятията на Язон. Тя също се беше затъжила много за него.

Язон никога нямаше да забрави как за пръв път остана насаме с нея. Тогава беше по-млад и много по-самоуверен. Те току-що се бяха запознали при доста екзотични обстоятелства — той беше пипнал голямата печалба от казино „Касилия“, след като бе развъртял парите на Кърк Пир, а тя беше пилот на раздрънкан транспортен кораб със смъртоносен товар, закупен в нарушение на всички мислими закони. Романтика? И то каква! С джобове, пълни с пари, за каквито не беше и мечтал, сред складове, претъпкани със съвременно оръжие, летяха към най-страшната планета във Вселената, на всичко отгоре още първата нощ след запознанството им да падне в обятията на най-красивата девойка, която беше виждал! Жените винаги му падаха лесно (и също така лесно се разделяше с тях), но това си беше в реда на нещата. Необикновеното беше друго — в действителност не тя му беше паднала в ръцете, а той — в нейните! На ръст почти колкото Язон, Мета беше почти един път и половина по-тежка от него заради пирянските свръхплътни мускули. Преди това Язон не можеше да си представи, че може да му хареса такава планина от мускули, увенчана с главица на очарователна блондинка с огромни сини очи. Но той се влюби. Влюби се като хлапак, въпреки че не го разбра веднага.