Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 69

— Така е, но преди това ще успеем да поговорим за всичко. Вече говорих, струва ми се, за мащабите на времето. Или не съм?

Мета отчаяно се бореше с бурните чувства, които я бяха обхванали отново. Дясната й ръка автоматично вадеше пистолета, стискаше дръжката и отново го прибираше обратно в кубура, а погледът й беше вперен надолу в някаква точка — стараеше се не вижда нищо, та да й се отще да стреля!

Язон я хвана за ръката и с целия си телепатичен талант се зае да я успокоява. Той беше забелязал, че всеки път му става все по-лесно да постига това. Тук, сега, в тази секунда, Мета му стана по-близка от когато и да било и той усещаше ръката й като част от своето тяло. Хванати ръка за ръка пристъпиха към кристалната сфера.

Когато вече сядаха в блестящото кълбо, Солвиц съобщи:

— Щом се затвори люкът на хроноскафа, а това нещо се нарича хроноскаф, знайте, че времето отвън е застинало като зимен ручей. И между впрочем, светът, в който имахте щастието да попаднете, е разнообразен и богат. В него можете да живеете година или десет години, колкото си искате и да се върнете практически в същия миг на времето, във всеки случай — преди вашите приятели да са взривили всичко наоколо.

— Само дето има малко несъответствийце — каза Мета. — Излиза, че ние тук ще остареем, а нашите приятели ще си останат млади?

— Не — усмихна се Солвиц. — Тук никой не старее. Не само за десет, а и за много хиляди години. Просто не искам да ви шашкам с такива големи цифри. Нали ви казвах за тайната на безсмъртието? Ето тук се практикува моят метод.

— Тук, в хроноскафа? — реши да уточни Мета.

— Защо в хроноскафа? Тук — значи на моята планета. Хроноскафът е само уред за уплътняване на времето, съчетан с универсален летателен апарат. А нестареещи ви направи самият въздух на този свят. Извинете, този подарък ви го направих без разрешение.

— Благодаря — избърбори Мета, вече напълно объркана.

Досега тя продължаваше да не вярва на нито една дума на доктора, но в този момент взе, че повярва на всичко изведнъж. Не защото беше разбрала нещо — откъде би могла да разбере — а защото усети със свръхинтуицията си (на жена и на пирянка), че всичко това е истина. Доктор Солвиц не лъже!

А Язон стигна до същите изводи с помощта на логиката. Защо му е на Солвиц да хитрува, ако те са в пълната му безразделна власт? В пълна ли? Безразделна ли? Струваше си да се помисли върху това! Но не сега, а после, когато нервите му се успокоят и събере повече информация.

— И какво следва? — миролюбиво попита Язон.

— Като начало да слезем. Пристигнахме. Последна спирка. Нарича се „Център на планетата Солвиц“. Действително е геометричен център. Оттук преди много хиляди години започна строителството на целия комплекс.

Той вече беше застанал до люка, но миг преди да го отвори се сети нещо, за което трябваше да предупреди:

— Вие летите на хроноскаф за пръв път, нали?! Тогава се пригответе за не особено приятни преживявания.

„Не особено приятни преживявания“ беше прекалено меко казано. Зад отвора на люка го чакаха зрелища без никаква аналогия. Нещо, което не можеше да се асоциира. Не само формата на предметите (а предмети ли бяха това), но и звуците, миризмите и цветовете нямаха названия на нито едно известно на Язон наречие. Веднага му се зави свят, гадене прониза тялото му от гърлото до корема, превърна се в остра болка, изби го пот като град, като от изстискван парцал, а накрая му притъмня пред очите.