Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 68

Шестнадесета глава

— Ти добре ли си спомняш къде се намира вратата, водеща навън? — попита Мета.

Язон я погледна някак недоумяващо.

— Шлюзът, който беше в ремонт — доуточни пирянката. — Можеш ли да намериш пътя дотам?

— Бих предпочел да намеря пътя към бара с хубавото уиски. Не знам дали си струва човек да пуши на тази планета, но определено е време да си пийнем.

Мета го гледаше, наклонила леко глава, като се опитваше да разграничи шеговитата част от твърдението му от сериозната. Изглежда всичко беше казал на сериозно. Така или иначе Язон решително се насочи в обратна посока — към същата тази врата, през която току-що бяха изскочили като попарени.

— Не е нужно никъде да ходите — чу се глас отзад. — Мога да ви налея направо тук, ако желаете.

Солвиц стоеше до някакво съоръжение, вероятно летателен апарат, представляващо идеална сфера с диаметър около два човешки ръста, съставена от множество шлифовани, прозрачни плочки и поради това със сияеща във всички цветовете на дъгата кристална повърхност. Този блясък пречеше да се разгледа вътрешността на кълбото.

— Да тръгваме — спокойно предложи Солвиц. — Седнете тук заедно с мен и се надявам, че все пак ще побеседваме на спокойствие. Библиотеката ще трябва да отложим за известно време. Разбрах, че ви трябва време за адаптация.

В кристалната стена се отвори широк люк, сякаш се прозя великан, кълбото затрептя, издигна се и увисна напълно неподвижно на тридесетина сантиметра над земята. Значи все пак беше транспортно средство, макар и от непознат вид.

— Накъде летим? — полюбопитства Язон колкото се може по-небрежно.

— Важно ли е? — усмихна се Солвиц.

— Вече не — оцени Язон мъдростта на отправения му въпрос.

Но Мета не можеше да се успокои така лесно:

— Това, че отново сте добре, доктор Солвиц, вече не ме учудва, но за какво беше необходим целият този спектакъл от шум и грохот?

— Опасявам се, че не беше съвсем спектакъл. Виж, за подробности ще трябва да попитате вашите приятели от орбита. Очевидно са решили да си пробият път през външната обвивка към нас.

— Е, и?… — войнствено запита Мета.

— Какво „Е, и“?! Това е невъзможно!

— А вие не знаете ли, че ако пирянците вземат някакво решение, те винаги го постигат?

— За пирянците знам всичко — още веднъж добродушко се усмихна Солвиц. — Метала те могат да пробият. Затова и ще отлетим оттук. Известно време ще бъде малко неуютно. А ако искате да се присъедините към своите приятели по време на боя, повярвайте ми, това наистина няма как да станe.

Той видя, че и двамата не му вярват, и добави:

— Във всеки случай — не сега. Така че да вървим. Хайде, да вървим. Не обичам да влача някого насила!

— Да, но щом пирянците разберат, че не могат да влязат, ще взривят вашия астероид — не мирясваше Мета.