Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 67

— Почакайте! А какво ще се случи, ако откажа да бъда безсмъртен? Ще ме убиете ли?

— Не е задължително — отвърна Бервик спокойно. — Към такива примитивни методи са прибягвали в древността. Днес има много други възможности: изтриване на паметта, изолация, непрекъснат контрол…

— Просто не разбирам — Кърк наистина не разбираше. — Защо не може да се даде безсмъртие на всички и да се приключи веднъж завинаги с тази нелепа секретност?

— О, скъпи мой пирянецо, това е прекалено сложен въпрос, по който би трябвало да говорим дълго, а ние съвсем нямаме време. Повярвайте на думите ми, проблемът за всеобщото безсмъртие е анализиран неведнъж и два пъти. Изводите не са насърчителни. А засега — ето ви най-яркия пример — бащата на безсмъртието доктор Солвиц и неговите безумни братя, отлетели към неведоми светове. Виждате ли с какво са се върнали? Не е изключено в цялата тая мерзост под леда да се окажат бивши хора… А вие казвате — безсмъртие за всички…

Последният аргумент силно подейства на Кърк.

— Добре де, инжектирайте тази отрова. Очевидно, за борбата с безсмъртните чудовища ще трябва безкрайно много време, така че няма да ни е до умиране.

— Не е съвсем така, Кърк, но в общи линии сте прав. Дайте ръка.

— А ще усетя ли нещо?

— Да, за съжаление — кимна Бервик. — В продължение на няколко часа ще усещате силна слабост, възможни са даже халюцинации. В замяна на това по-късно съпротивлението на вашия организъм към външни въздействия значително ще нарастне. Цената си струва.

Кърк и сам разбираше това — просто си беше спомнил маса неотложни и спешни работи за свършване.

— А как ще се справим с ускоряването на астероида? Ще атакуваме ли? Кой вместо мен ще ръководи операцията?

И в този момент се обади Рес, който вече беше бил всички рекорди по мълчаливост.

— Приятелю Кърк. Ти ще си ни много по-нужен после. А сега се подготвя една незначителна операция, така да се каже предварителен етап — генерална репетиция ли, какво ли. Взехме решение — сигурен съм, че ще го одобриш — да провокираме частично размразяване на планетата с намерение да изпитаме нашата огнева мощ върху събуждащите се твари. Стан и Бручо вече направиха необходимите изчисления. Гарантирано ни е справянето с тях на площ от един квадратен километър. Не се тревожи — ще можеш да наблюдаваш, няма да ти е толкова лошо, по себе си знам. Да тръгваме. Клиф обеща пълна бойна готовност след двадесет минути.

И те тръгнаха.

Това, което се размърда върху астероида след дванадесет минути при локалното нагряване, не би могъл да опише никой от наблюдателите. За това би била нужна четката на Бош или перото на Данте. Черно-зелената гмеж се изду, издигна се и разпръсна във вид на безформени късове. Операторите на плазмени и анихилационни оръдия натискаха спусъците, едва сдържайки отвращението си. Боят завърши за броени секунди, но те им се видяха вечност. И когато ледените струи на втечнения хелий от специалните установки загасиха пламъците, когато последните шаващи израстъци на събудения ад отново бяха сковани в лед, пирянците въздъхнаха с двойно облекчение. Първо, бяха удържали малка, но истинска победа. Второ, отсега нататък знаеха — заледените чудовища могат да бъдат подчинявани.