Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 61

Язон престана да яде и театрално изтърва вилицата в чинията.

— О, каква чест! — възкликна той и изблещи очи нагоре. — Не мога да го преживея!

Солвиц мълчеше и търпеливо очакваше по-сериозна реакция.

— Доктор Солвиц — каза Язон, след като свърши с маймунджулъците. — Не беше трудно да се досетя, че съм ви нужен именно аз. Но вие така и не обяснихте защо.

— Обяснявам. Вие единствен можете да бъдете пълноценен посредник между мен и тази Галактика.

— И преговорите с цялата обитаема вселена ние ще си водим оттук, седнали в уютно барче, скътано под километров слой лед? — невинно запита Язон.

— Ама не, разбира се! — избухна Солвиц. — Имайте търпение, Язон дин Алт! Закъде вечно бързате с вашите въпроси?

— Стоп, стоп, стоп, доктор Солвиц! — прекъсна го Язон. — Сега когато сам признахте, че съм толкова важен за вас, въпросите ще задавам аз! Ако искам — ще бързам, ако искам — няма да бързам. Сега аз ще дирижирам разговора.

— Добре де — уморено въздъхна безсмъртният учен. — Дирижирайте, Язон.

— Вие разказвате много излишни неща, доктор Солвиц. А на мен са ми нужни отговори по същество. Вашите изповеди прекалено напомнят на маневри за заблуда на противника. От какво се страхувате, Солвиц? От смъртта, от която подобни на вас дълголетници винаги се боят особено? Или за вашите знания? Че те ще попаднат в лоши ръце или ще пропаднат въобще?

— Нищо не сте разбрали, Язон. Изглежда съм надценил вашия интелект. От смъртта не се страхувам отдавна. Но за това — по-късно. А що се отнася до знанията… Да, ще бъде жалко да се загубят, но не това е най-страшното. Най-страшно е да се изгуби контрол над тях. Вие казвате — да попаднат в лоши ръце. А „хубави ръце“ въобще няма! Ръцете на когото и да било са лоши. Повярвайте ми. Знанията трябва да са не в ръцете, а в главата. И най-добре тя да е една-единствена, тогава има надежда за съблюдаване на относителен ред във Вселената и що-годе стабилна власт.

— Значи вие искате еднолична власт над света? — на Язон сякаш му падна пелена от очите. — Колко оригинално!!!

— А вие не искате ли? — атакува Солвиц с насрещен въпрос.

— Дали искам да властвам над Вселената? — Язон съвсем се обърка.

Помисли няколко секунди и отговори искрено:

— Не, не искам. Честна дума, не искам. Винаги съм мечтал да бъда богат, силен и свободен. Но никога не съм искал да бъда най-най, винаги ми е стигало да бъда сам себе си. Навярно в това се състои разликата между нас.

— Навярно — съгласи се Солвиц. — А вие още питате, защо сте ми нужен.

— Сега разбирам всичко — Мета неочаквано скочи, мачкайки в гнева си салфетката. — Този откачен доктор мечтае да завладее целия свят и то с твоите ръце, Язон. Да се махаме оттук!

— О, боже — възкликна Солвиц, — само женски истерии ми липсваха тук. Имаме мъжки разговор, Язон. Не можете ли да ми спестите подобни сцени?