Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 59

На двеста метра от тях, из пукнатините се измъкваше онзи черен дим-сянка, набъбваше, оформяше нещо като език на гигантски дракон.

— В катера! Бързо! — изкомандва Кърк, още преди да чуе аналогичния вик от борда на „Арго“.

Кой по-добре от пирянците може да изпълнява командата „Бързо“? Те стартираха с максимално допустимото натоварване и по време на няколкото начални секунди полет през пелената от червена мъгла пред очите наблюдаваха върху задния екран хищния черен език, който все се разтягаше и удължаваше, закривяваше в края сякаш искаше да ги лизне или омотае и стисне като змия, но изведнъж като че се умори и започва да изостава…

Бяха спасени.

Четиринадесета глава

— Е, стига сте бягали от мен, а? — попита доктор Солвиц, докато като приближаваше към тях и приветливо кимаше.

— Може и да стига — отвърна Язон през зъби. — Какво ни предлагате сега?

— Предлагам да поговорим в по-привична за вас обстановка. Признавам, че съм впечатлен от вашите физически възможности, но…

Язон го прекъсна:

— Не ви съветвам да остроумничите по адрес на умствените ни възможности. Най-вече да обиждате моята дама. Ако наистина се готвите за сериозен разговор.

— Вече разбрах — усмихна се Солвиц. — Да вървим!

Гравитацията тук явно беше изкуствена и беше не повече от половин „g“. Язон забеляза това още миналия път, но тогава не обръщаха внимание на такива дреболии. Сега, след страшното пренапрягане там, във въздуха, беше учудващо приятно да се движат с лека, почти летяща походка.

Стигнаха до близкия гигантски калпак, който миналия път Язон беше счел за радиотелескоп или нещо подобно и като отвориха вратата, се озоваха в тясно коридорче, завършващо с нова врата и асансьор. Привързаността на Солвиц към всевъзможни лабиринти започваше да ги отегчава, но Язон търпеливо премълча и скоро забрави за своето раздразнение, защото крайната точка на маршрута се оказа уютно малко барче за двадесетина човека максимум. Посетители нямаше, а зад плота в полумрака се мяркаше някакъв силует, което навярно беше поредния андроид.

Солвиц любезно ги покани и тримата седнаха. Силуетът веднага напусна мястото си и се приближи до тях. Наистина беше андроид, истински робот с неподвижно лице на манекен. Доктор Солвиц заговори с него кой знае защо на френски. Смяташе, че Язон няма да разбере? Глупаво. Какви тайни може да има в едно ресторантско меню? Явно нямаха намерение да ги тровят, Солвиц поръча множество разнообразни деликатеси, марково вино и коняк.

— Може ли да си помоля за уиски? — доста безцеремонно запита Язон, също на френски.

Солвиц го погледна с уважение и коригира поръчката си. Сервираха мигновено, но блюдата изглеждаха идеално: нямаше съмнение, че са прясно приготвени.

„Ама и в кулинарията си имат тайнички, но това няма значение — помисли Язон, — още повече, когато си гладен.“

Без да бързат, те пийнаха от чудесното уиски — една от древните земни марки — „Къти Сарк“. Пиха без тържествени тостове, просто за запознанството и едва след като замезиха със стриди от океана на планетата Грублиани, гарнирани с парченца от кастикусийска салата, пристъпиха към разговора.