Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 62

Язон едва успя да спре ръката на Мета, за щастие този път стискаше не пистолет, а с трапезен нож.

— Предупредих ви, Солвиц! Неучтивият тон по адрес на моята дама ще доведе до неприятности. А забележките на Мета са напълно основателни. Благоволете да се доизясните. Няма място за истерия!

— И преди всичко, направете си труда да разкажете защо убихте Троу! — продължи да настоява Мета с едва сдържана ярост.

— О, боже! Струва ми се, вече обясних. Нима не съм?

Солвиц явно печелеше време и Язон, като че ли поддавайки се на номера му, реши да го засече с неочакван въпрос:

— Защо така често споменавате Бога, Солвиц? Това ми напомня една стара история, когато прекалено дълго общувах с някакъв проповедник на име Майк Саймън. Вие да не сте вярващ?

Ефектът беше неочакван. Солвиц избухна в смях:

— Аз, вярващ? Да, вярвам в Бог. Вярвам, че Бог — това съм аз! Та нали аз сам създадох своята планета, ето този свят и ще създам още много други, ако не ми се пречи. Да, Язон дин Алт, аз съм Бог. В мен не трябва да вярваш, с мен просто можеш да си имаш работа.

— Да предположим — меко се съгласи Язон. — И все пак, защо убихте Троу?

— Не защо, а по каква причина. Него го препарираха там, горе. Моята охрана. Те… те вече невинаги се подчиняват на стопанина си. Нали знаете как в древни времена край затворите са развъждали свирепи кучета, дресирани да убиват? Тези домашни животни ставали толкова зли, че се налагало да ги държат в клетки, като диви. Държаните на верига кучета се нахвърляли на всички, даже и на своите стопани… Такива ми ти работи. А вашият приятел Троу прояви прекалена агресивност. Там, горе, не можеш да се държиш така — това е сигурна смърт. Аз се опитах да взема положението под свой контрол, но вие с вашите изстрели едва не развалихте всичко. За щастие, Троу все пак е жив и вие скоро ще се срещнете.

— Вие лъжете — не издържа Мета и отново се наклони към Солвиц. — Човек не може да оцелее след това…

— Почти сте права. Трябва само да се конкретизира какво разбира всеки от нас под думата „човек“.

— И това ли не е ясно? — удиви се Язон.

— Ето виждате ли как странно си говорим ние с вас. Скачаме от едно на друго и в края на краищата нищо не става ясно. Вие просто с магарешки инат не искате да чуете всичко подред.

— Добре, давайте — примири се Язон.

Мета свирепо го изгледа — в смисъл, говори само за себе си и войнствено се извърна към Солвиц:

— Започнете с вашите свирепи кучета, които дори и вас не слушат. Това е особено интересно.

— Опасявам се, че това не е най-подходящото начало за обяснения, Мета — въздъхна Солвиц. — Но какво пък, ще се опитам. На повърхността на моя астероид, замразени в специалната субстанция, която вие нарекохте хиперлед, се намират не просто най-страшните оръжия, изобретявани някога от човек, това са…

Солвиц се запъна, докато подбираше думите, явно посмутен от хазартния блясък в очите на Мета при думата „оръжие“.

— Това е квинтесенцията на злото, от което аз пожелах да се избавя, като изведох смъртоносните устройства отвъд пределите на своя астероид. Но те влязоха във взаимодействие с новите физически закони на другата вселена и започнаха свой собствен живот. Не, те не напираха обратно тук да унищожат своя създател, както вече неведнъж се е случвало в историята на човечеството. Някак мутираха и се усъвършенстваха. Акумулатори на страх, кондензатори на болка, излъчватели на отвращение, биодепресанти и накрая универсалният поглъщач на материя — цялата тая сган започна да се държи непредсказуемо. Успях да ги потопя и замразя в слоя хиперлед. Но това не е решение на проблема, а само жалък опит за отсрочка. Може би именно вие, Язон, ще ми помогнете.