Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 60

Ант Скаландис

— Преди всичко — обяви доктор Солвиц, — престанете да бързате. Престанете да гледате глупавите си часовници и да броите часовете и минутите до смъртта. Ще живеете толкова, колкото искате. На моята планета времето тече по-различно, отколкото извън нея. Нещо повече — в състояние съм да управлявам скоростта на всички протичащи тук процеси.

— Преди всичко — отзова се хладно Мета, слушайки не особено внимателно гостоприемния стопанин, — искам да знам, вие човек ли сте или отново говорим с андроид?

— Аз съм човек — спокойно отвърна Солвиц, — но това не значи, че ако още веднъж ми пръснете главата, ще ви напусна завинаги. Съгласете се — доста странно е при запознанство веднага да надникнете да видите какво има вътре в събеседника ви.

— Е, първо, не веднага — възрази Мета. — Доста дълго слушахме вашето бръщолевене в онази зала.

— И второ, начинът, по който сме се запознали, също е доста екстравагантен: отвличането, убийството на нашия приятел, приспиващият газ — съгласете се, че това също не е много приятно.

— Съгласен съм, но нямах друг изход.

— Защо? — запита бързо Язон.

— Ако ми дадете възможност, ще се опитам да ви обясня всичко.

— Какво пък, обяснявайте — склони Язон и се зае да реже вкусния печен малтикорски гущер в мамалига.

— Всичко, което вече ви разказах, въобще не е бръщолевене, а чиста истина. Просто това все още не е цялата истина, затова ви се видя толкова невероятна. Вече доста време мина, откак се върнах от другата вселена. Само че астероидът ми беше извън обхвата на вашите прибори. Аз самият с помощта на неголям междузвезден кораб тип „фантом“ пътувах из Галактиката. Бях на няколко планети, проведох някои експерименти, говорих с хората. Слушах известно време радиоразговорите на вашите спецслужби, изучавах политиката, провеждана от Лигата на Световете. Посветих на това почти четиристотин години и, за съжаление, стигнах до печален извод: Галактиката не е готова за среща с мен. Вашият Специален корпус ме издирва като престъпник. Вашите учени смятат, че придобитите лично от мен знания и открития принадлежат на цялото човечество. Лигата на Световете се опитва да брани интересите на цялото човечество, но аз така и не разбрах какво означава това, след като във вашата (или нашата) вселена всеки враждува с всекиго. С кого конкретно да установя пряка връзка? Официалните организации ми бяха врагове. Оставаха частните лица. Няма да ви досаждам с дългия списък от параметри, по който съм правил своята селекция. Ще кажа само, че търсенето продължи доста дълго. Първата интересна личност беше Ривърд Бервик. Не бе съвсем това, което трябва, но като резервен вариант ставаше. Така избрах направлението на полета си и започнах да се приближавам към Зелената Клонка, като по пътя продължавах обработката на данните. И едва когато астрономите от Консорциума вече ме бяха засекли и бяха вдигнали тревога, компютърът изплю окончателният отговор — беше намерил в Галактиката човек, подхождащ идеално по всички параметри за контакт с мен. Този човек имаше няколко имена, даже прекалено много имена: Ахасфер, Тристан, Гаутама, Баухил, Язон дин Алт…