Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 63

— Може би — каза Язон. — Но затова ще ми трябва доста повече информация.

— Безусловно! — съгласи се ученият с ентусиазъм. — Тъкмо исках да ви я предоставя.

— Сега, веднага? — недоверчиво попита Язон.

— Ама, разбира се! Ето, пушим след хубавия обяд и отиваме право в моята библиотека. Сами разбирате — там няма книги… Впрочем книги също има — в някои неща предпочитанията ми са доста консервативни. От друга страна мога да се похваля — именно аз изобретих нов метод за усвояване на информация. Сигурен съм, че вие, Язон, ще го оцените високо.

Язон улови погледа на Мета, която през цялото време с подчертано внимание следеше въртящите пурата пръсти на Солвиц.

— А цигари имате ли? — попита Язон, като незабележимо намигна на Мета (един вид, аз също съм нащрек и съм готов сменя темата, ако това, разбира се, има смисъл). — Последните ми свършват.

Солвиц щракна с пръсти и андроидът донесе няколко пакета за избор. Язон не избра най-скъпите, а предпочете любимите си синьо-зелени със сребриста лентичка „Стожери“.

Паузата му дойде точно навреме. Бе го обзело някакво лошо предчувствие. Разпокъсаният, набързо претупан и много напрегнат разговор беше завършил прекалено благополучно. Не беше на добро това… И пак тая същата ужасна пура с цвят бордо, като засъхнала кръв.

На планетата на Солвиц тютюнът или миризмата на тютюнев дим имаха някакво особено, мистично значение. Колкото пъти Язон беше запушил, толкова пъти се беше случило нещо извънредно странно. Но той не беше от тези, които вярват в случайности. Винаги беше смятал, че за всяко явление има абсолютно точно научно обяснение, трябва само да се посъбере по-богата статистика и да се вникне по-дълбоко във въпроса.

„Какво пък — каза си Язон. — Да започваме!“

Беше лесно. Не по-трудно, отколкото беше в далечната Касилия да хвърли заровете, само че този път на карта не беше само неговия живот, или даже съдбата на планетата Пир, за която той в онзи момент даже и не мислеше — в този момент бяха заложени на карта животите на милиарди хора.

Язон бавно-бавно, като че насън, докосна с пръстена-запалка крайчеца на цигарата и подръпна от нея.

В този миг целият бар се разтресе от пода до тавана. Столовете подскочиха като изплашени животни, нещо се посипа от лавиците, чу се звън на стъкла и веднага след това — вой на аварийна сигнализация. Взривът беше сериозен. Доста мощен и съвсем наблизо. Но най-странното бе, че доктор Солвиц буквално подскочи от изненада. Разбира се, той може би беше добър актьор, наред с другите си таланти, но не, изумлението и страхът върху лицето му бяха повече от естествени.