Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 197

— Ти си откачила! Не говори глупости! — разсърди се Язон. — Смятам само да я вземем от този свят.

— Къде да я вземем? На кораба ни? Та тая похотлива котка разправя на всекиго наоколо, че не може да живее без теб.

— На кого по-точно? — поиска да знае Язон.

— На Кърк, например, във вчерашния разговор, на Върховния жрец…

— Това пък кога е станало?

— Е — леко се смути Мета, — ние сложихме „бръмбари“ в храма. И днес сутринта прослушах молитвите й преди твоята битка, когато тя се изповядваше на онзи старик…

— Ме-е-та-а-а! — Язон беше направо сразен. — Изглежда е време да се връщаме вкъщи! В тоя проклет Галактически център ние се превръщаме в интриганти, шпиони и ревнивци, направо се видиотяваме… Още малко и ще взема да поднеса пистолета си в жертва на великия Дзевесо, а сам ще тръгна да моля боговете да ме опазят от всички напасти!

Мета неуверено се усмихна, но оцени хумора му и тихо каза:

— Добре, отивай в своя храм, пък ние ще вървим след тебе и ще бъдем наблизо както вчера.

Миди дойде на срещата облечена в костюм на космодесантчик с обемна раница на гърба. В светилището на Дзевесо дори не влязоха. Бързо затичаха през храстите по пътека с много завои, пресичаха поляни, а в тъмната гора момичето държеше Язон за ръка, но продължаваше да го води. Накрая по дъното на някакво дере прекосиха плитко поточе. Миди нищо не обясняваше, само повтаряше:

— По-бързо, по-бързо!

Най-сетне спряха на малка полянка и седнаха до ниско дърво, което ги закриваше от лунната светлина със сянката на широките си клони.

— Накъде ме влачиш? — рискува да попита Язон.

— При „Ослепителният Винторог“. Трябва да завладеем златната обвивка още сега, през нощта, докато всички, включително и твоите приятели мислят, че в този момент просто ти обяснявам плана за действие.

Изказването й беше неочаквано и Язон внимателно попита:

— А твоето татенце също ли мисли, че ме инструктираш в храма на Дзевесо?

Миди не се обиди, даже не вникна в саркастичния подтекст на този въпрос.

— За нищо не мисли моето татенце! Той въобще не умее да мисли! Но не по-късно от час ще пусне по следите ни своите копои и твоите приятели ще се намесят. Един бог знае как може да свърши всичко това. Даже не искам да гадая. Ние просто трябва да успеем. Разбираш ли? Да го направим сега!

— Двамата?

— Разбира се, двамата. Ти само като видиш дракона, веднага ще разбереш, че против него и цяла армия е безсилна, ако не знаеш тайната му.

— А ти знаеш ли?

Миди се замисли за миг, след това тихо и решително проговори:

— Струва ми се, да.

— Само ти се струва? — уплашено повтори Язон.

— Как да ти обясня… Нося най-важната част от този дракон — дистанционния процесор. Откраднах го от татко, но преди не съм го ползвала, даже не бях го виждала. Надявам се да ми помогнеш ти…

— Ще помогна — каза Язон уверено. — Казваш, че нямаме време? Тогава да вървим.

— Съвсем наблизо е, вече сме в Арската гора.

След пет минути бърз ход иззад дърветата замержеля златисто сияние, а след още три — излязоха на просторна поляна, залята с равномерна светлина, излъчваща се от лежащ в средата елипсоид с удивително хармонична форма. В единия край той се стесняваше до метър и половина в диаметър, а от другия край го украсяваха сияещи спирали, които наистина напомняха на овнешки рога. И съвсем не беше задължително да си следвал космопилотска школа, за да различиш в този вълшебно-точен контур един естествен и напълно целесъобразен дизайн на звезден кораб.