Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 198

Но много повече от формата поразяваше повърхността на златната черупка. Материалът изглеждаше едновременно твърд като елмаз и мек като кожа; горещ като разтопено злато и студен като лед; непроницаем като броня и осветен отвътре като стъкло.

Язон неволно направи няколко крачки към желания обект и едва тогава видя дракона. Танк не като танк, звяр не като звяр, някакъв хибрид между прахосмукачка и птицечовка с размерите на десетместна манкана, или както казваха на Касилия — микробус. Той изплува от мрака като мигаше с разноцветни светлинки, миганията ставаха все повече и започваха да очароват, да хипнотизират, беше време да отскочи настрани, а Язон все гледаше ли гледаше странното устройство…

И в този момент то свърна само. Не, не изведнъж, то просто се движеше в кръг и подсъзнателно Язон бе разбрал това от самото начало и затова нямаше импулс да отскочи назад. Даже нещо повече — направи крачка напред, като че изучаваше принципа на действие на охранителния рободракон. От задния му отвор изригна сноп искри и кръговото движение на дракона видимо се ускори. Пазачът набра скорост като кабинка от въртележка в лунапарк и траекторията му стана по-сложна. Дори златната черупка престана да се вижда — нейното сияние напълно потъна в разноцветно мигащата полусфера, в която се бе превърнал роботът-охранител. Сигурно в момента той се въртеше с първа космическа скорост. И най-шокиращото бе, че всичко ставаше сякаш в безвъздушното пространство — наоколо цареше абсолютна тишина.

Язон се огледа. Миди беше редом и държеше в ръце малкото, но очевидно тежко куфарче с процесора. Капакът му бе отворен и дисплеят меко светеше, докато по клавишите и бутоните проблясваха чудновати егрисиански букви и цифри.

— Ами ако изкопаем под него тунел? — неочаквано за самия себе си предложи Язон.

— Безполезно е — махна с ръка Миди, — четох инструкцията към това чудовище — то ще започне да рие земята по-бързо от каквато и да било техника.

— Тогава кое не е безполезно? Кажи, щом си чела тази инструкция.

— Трябва да изключим захранването му. Но не знам как. Тук няма такъв бутон. Ето виж, моля те.

Язон се вгледа. Първо намери най-важния за него бутон — лингвопревключвателя. Все пак четенето на есперанто от дисплея бе далеч по-приятно, още повече, че ги притискаше липсата на време. Кой знае защо драконът-охранител нямаше звукова сигнализация, но неговото разноцветно примигване можеше да бъде засечено от всеки, така че за размисъл оставаха броени минути. Никога досега в живота си Язон не беше чел с такава скорост. Разлистваше инструкцията и неотклонно се доближаваше до същността, но все не му достигаше някакъв детайл, за да разбере…