Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 199
Ант Скаландис
Куфарчето лежеше на земята. Язон, застанал на колене, бясно тракаше по клавишите, които за щастие имаха стандартно разположение, а Миди полуседеше-полустоеше в нелепа напрегната поза и му дишаше право в ухото, като се опитваше да проследи хода на мислите му заради пълно незнание на есперанто.
— Изключването на захранването трябва да е предшествано от някакви базови тестове, — произнесе ненадейно тя, като си спомни още една точка от инструкцията за охраняващи роботи.
— Защо мълча досега! — Язон едва не изпсува на един от древните езици. — Кълна се в Диборан, това е много важно уточнение!
Пръстите му отново затичаха по клавиатурата, сякаш в агония, и след минути той рязко стана.
— Запомни тази комбинация — посочи той на Миди с пръст, — добре я запомни. Сега аз ще се доближа до защитната полусфера, образувана от дракона. Той ще изхвърли към мен бойните си пипала. Първо метал, после — горещ метал, след това — химически агресивно вещество, следва радиоактивен заряд и накрая — свободна плазма. Помниш, че всичко това не ме заплашва. Но след петия тест — да не сбъркаш — едва след петия! — натисни три клавиша едновременно. Покажи ми кои.
Миди посочи с треперещи от страх пръсти.
— Правилно — похвали я Язон. — И се успокой. Нали вчера ти ми казваше: „Всичко ще бъде наред?“
И той направи крачка напред. Всичко вървеше като по масло, само дето на петия тест изведнъж го заболя цялото тяло. Не, не го беше изгорила плазмата — най-после се обаждаше страничният ефект на псироцилина, достигнал до мозъчната кора. Язон почти загуби съзнание, но успя да види, че роботът-пазител спря и светлинките му една по една гаснат… Непобедимият дракон бе мъртъв!
Бяха постигнали целта. Миди плачеше от радост и прегръщаше Язон.
— Благодаря — прошепна той.
Странното бе, че каза това на егрисиански, а думата беше груба, неповратлива и трудно произносима:
— Гмадлобт.
И Миди от изблик на чувства също му зашепна на родния си език:
— Чеми, шен — чеми.
Което означаваше: „Мой! Ти си мой!“
И тогава някъде от мрака внезапно се появи Мета с горящи със син пламък широко отворени очи, красива и силна като никога. И произнесе, кой знае защо, също на егрисиански (о, високи звезди, кога бе успяла да го научи?!):
— Ара, чеми! (Не, мой!)
Това прозвуча така решително и непреклонно, че Миди мигновено се предаде, сви се на топка, заплака — сега вече от мъка — и прошепна обречено:
— Шени, шени… (Твой, твой…)
А Язон, който още не беше дошъл на себе си от нечовешката болка, промърмори:
— Шени, чеми… Като сте заповтаряли… Хани!
Още вчера много му бе харесала тази елегантна дума, превеждаща се като „Време е“, както и „време“ въобще. „Хани“ е като слаба отморяваща въздишка, леко подухване на вятъра, който се раздвижва, когато някой има дързостта да пътува от бъдещето към миналото и обратно…
„Бълнуване — помисли си Язон, — всичко това е пълно бълнуване. Мета, помогни ми!“
Продължаваше да изпитва болка, не както в началото, но все пак още твърде силна. През пелената на страданието и преди да падне в несвяст, той видя как бавно се снижава, маневрирайки за кацане, върху централната поляна на Арската гора десантният катер на „Арго“, съзря и проблясващите в мрака, скъпи рубинени бордови сигнали. За щастие, именно свои пристигнаха първи на мястото на събитията. А и кой би могъл да се мери с пирянците по скорост на реакциите? Такъв още не се е родил!