Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 196

Положението спаси Миди.

Младата царкиня гледаше непрекъснато само Язон и щом улови неговия разсеян поглед, бързо и едва забележимо намигна, леко наклони глава и чисто интуитивно, без никакъв опит в тези работи, телепатира: „Спокойствие! Съгласие! Покорност!“

И най-чудното беше, че Мета също прие тази вълна.

— Успокой се — прошепна суровата амазонка. — Още веднъж приеми неговите условия. Едно денонощие примирие ще бъде полезно и за пирянците.

— Извинете, Ваше Величество — гръмко произнесе Язон. — Господар на тази планета, разбира се, сте Вие. Съгласен съм да чакам до утре. Разрешете да напусна, за да хапна и да отпочина.

— Разрешавам ти и ти заповядвам, Язон! Почивай! — прогърмя Иот над разотиващата се тълпа.

И остана страшно доволен от себе си.

По пътя, водещ към спирката на манканата, ги догони някакво парцаливо човече, което приличаше на просяк и дълго ломоти нещо на неразбираем диалект, а после ненадейно произнесе на ужасен междуезик:

— Царкиня искала знай: твой помни нощ? Царкиня молила твой да каже на мой.

Язон долови ясно смисъла на фразата и два пъти бавно произнесе за пратеника:

— Предай: Язон помни всичко.

Просякът енергично закима и протегна ръка за възнаграждение. Язон му пъхна кредитна банкнота.

— Цота — каза парцаливият.

— Каква е тая цота?! — ядоса се и без друго нервната Мета.

— Казва, че било малко — преведе Язон, който вече добре се справяше с егрисианския.

— Ах, малко ти било! — пистолетът й вече сочеше челото на просяка. — Изчезвай оттук, докато си цял! Останалото ще получиш от царкинята, тъпанар!

Тези думи не се нуждаеха от превод — нещастникът сякаш го отвя вятър. Язон избухна в силен, неудържим и заразителен смях. Защото нищо не помага за освобождаване от натрупаното напрежение както един жизнерадостен смях.

— Пак ли ще ходиш на среща с нея? — попита Мета, когато нощта вече се спускаше над град Егриси и три масленозелени лунни пътечки заиграха в спокойните черни води на океана зад прозореца на хотела.

— Длъжен съм да отида, скъпа. Това не е любовна, а делова среща. Тя ни помогна преди, ще ни помогне и сега.

— А не мислиш ли, че тя просто помага на самата себе си?

— Разбира се, тя не забравя и своите интереси. Само лудият не мисли за себе си. Но днес нейната отдавнашна мечта да избяга от тази планета съвпада с нашите цели. А без нас не може да отлети оттук. Без нея ние не можем да получим „Овен“! Това е всичко.

— Не, не е всичко. Ти какво, смяташ да я правиш своя жена?