Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 195

Неволно се отпусна, защото трябваше да си даде така необходимата почивка след напрегнатия бой. И… едва успя да включи полевия преобразувател, щом усети едновременната заплаха на полетялата към главата му секира, летящата отзад стрела и атакуващия го отдясно рогат изрод. Даже истински пирянец не би успял да се обърне на трите страни едновременно в рамките на четвъртинката секунда, с която разполагаше Язон.

Ех, как не му се искаше да пуска в ход последната си „вълшебна пръчица“! И не защото се страхуваше да навреди на здравето си — той беше глътнал пет-шест капсули, точно колкото бе предписано, а защото в този момент го наблюдаваха хиляди очи и все някой щеше да се досети, че тук нещата не са съвсем чисти, че чуждопланетният герой е надделял пълчищата железни воини не само със собствената си сила.

Защитното поле отрази само първия удар и веднага се изключи, за да може Язон да отвърне с ураганен огън по следващия противник. Така то се включи и изключи два пъти, докато и последният войн на дракона рухна върху изровеното от ями и осеяно с метални отпадъци поле.

Радостния вик на Язон заглъхна сред гръмки аплодисменти, пирянците един по един притичаха, за да прегърнат приятеля си и едва не го смачкаха. А когато Мета го измъкна от тълпата необикновено екзалтирани другари, те заедно пристъпиха към царската ложа. Застанаха пред монарха, за да изслушат волята му, а Язон долови върху себе си неприкрито щастливия поглед на влюбените очи на Миди. В този момент тя не забелязваше дори Мета. Каква ти Мета! Нали всъщност те двамата с Язон победиха всички!

— Ваше Величество! Приемете работата ми! — обяви Язон с тържествуваща усмивка.

И. Д. Иот съвсем открито не споделяше радостта на своя племенник. Върху неговата безнадеждно мрачна мутра ясно личеше, че царят е разчитал на малко по-друг завършек на спектакъла. Сега трябваше спешно да измисля нещо ново. Не можеше просто така да вземе и да се раздели с пазената толкова години реликва! Още повече, че и досега не беше разбрал в какво се състои нейната ценност, пък този Язон явно знае, но не иска гадината да каже, хитрува и крие…

Мислите на Иот се прескачаха, отразяваше му се хроничното неумение да мисли и той едва чуто изхъхри, колкото да не мълчи повече:

— Ти победи, Язон, виждам, но ще получиш обещаната награда не по-рано от утре сутринта.

И. Д. Иот вътрешно се израдва на своята находчивост и наклони глава към сина си, за да чува какво му шепне. Фаетон също не се отличаваше с дълбочина на ума, но все пак бе забележимо по-умен от баща си.

— Защо? — възмути се Язон. — Защо?!

За повторения въпрос отговорът на Иот беше готов — лявото ухо не го беше подвело:

— Защото на моите специалисти им трябва време да анализират източниците на твоята победа. Ако си я спечелил нечестно…

— Стой, вуйчо, стой! — не издържа и изкрещя Язон. — Какво значи нечестно? Ние с теб за никакви правила не сме се уговаряли.

— Какво значи „стой“?! — също кресна и скочи Иот. — Кой е тук господар?!

В същата секунда пистолетът вече беше в дланта на Мета. Язон и сам едва се сдържаше и добре си даваше сметка, че всички останали пирянци, включително и групата на Клиф, няма дълго да търпят и може да открият огън буквално всяка секунда. А отвъд облаците, в небето, от борда на „Арго“ ги наблюдаваше Стан с готовност незабавно да ги подкрепи. Не стига това, а и бутафорните пазачи с голите мечове също скочиха, което означаваше, че и небутафорните агенти от царската охрана някъде под трибуните или по кулите на двореца вече настройват прицелите на картечници и базуки. Не, при такъв развой на нещата без жертви нямаше да мине, а жертви никак не им бяха нужни…