Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 178

Киней се замисли дълбоко, после мълчаливо започна да пляска с ръце. В този миг даже Язон си помисли, че всичко е безнадеждно и е време да си ходят.

Но след деветото пляскане долетя Бяла Птица на Отмъщението и послушно кацна на края на масата, опустошена от нейните роднини.

— Ето — проговори белобрадият Киней. — Тя знае къде е планетата Егриси.

После старецът притисна голямата птица до гърдите си и прошепна със силен свистящ шепот:

— Планетата Егриси, лястовичке моя. Лети и убий Сулели. А те ще летят след теб и ще ти помогнат. Да не ги загубиш. Това е най-важното.

— Не сме ти обещавали да участваме в убийството на твоя брат Сулели — изръмжа Кърк, съзнателно преминавайки на „ти“. Страшно мразеше някой да решава вместо него.

— Но нали искате да стигнете до родната ми планета?

— Да — отвърна Кърк.

— Тогава не обръщайте внимание на думите ми, а просто летете след нея.

— А с каква скорост лети вашата птица? — попита Мета. — Аз като пилот…

— Разбрах — прекъсна я старецът. — Тя ще се синхронизира с вас. А по принцип тя може да лети със скорост, равна на две десети от скоростта на светлината.

— Става — каза Мета.

Язон копнееше да разпита безумния старец от безумната планета още за много неща. Не успяха да поговорят за роботите, за историята, за другите хора, които са долитали досега преди тях…

Но Киней изведнъж произнесе тържествено:

— Аз ще ви чакам. А сега побързайте! След минута ще ви дадат коридор. Трябва да летите.

Егриси се оказа третата планета в системата на малка жълта звезда, известна между астрономите под името Нов Кокос. Кой би си го помислил: Арчи през студентските си години бе написал своята първа самостоятелна научна работа на тема: „Същност на цикличните промени в светимостта по данните от жълтото джудже Нов Кокос“. Наистина светът е малък! По онова време студентът Арчи е бил абсолютно убеден, че в тази система няма и не може да има никакви обитаеми планети. След това се изясни, че начинаещият астрофизик сериозно се е объркал не само по отношение на планетата, но и дори по отношение на същността на тези промени.

Причина за тях беше не в самата звезда, а в малко нестандартната обвивка, обгръщаща светилото по цялата сфера някъде по средата между орбитите на третата и четвъртата планети. Това бе плътен метеоритен пояс с дебелина двадесет километра. Трогателно съвпадение с известната от учебниците по история дебелина на Сатурновите пръстени в онези довоенни времена, преди да ги разнесат по разни космически щитове. Метеоритният пояс около Нов Кокос беше не само плътен, но и необикновено подвижен, което определено свидетелстваше за неговата младост.

Но подобни изследвания представляваха интерес единствено за Арчи, който гледаше на света с широко отворени от научен възторг очи. Останалите от екипажа на „Арго“ бяха загрижени от съвсем практични проблеми, всъщност само за един-единствен проблем: как да се промъкнат през този пояс с минимални загуби? Направо? Възможно. Но това би означавало колосален разход на енергия, риск да излязат от строя множество жизненоважни системи на кораба и накрая, прекалено много шум. Все пак те идваха на Егриси не като дългоочаквани гости и беше желателно да се промъкнат незабелязано.