Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 177
Ант Скаландис
— Колко?! — изуми се Арчи с наивното удивление на новака. — Как така сте живи досега?
— А това за какво е? — тъжно каза Киней и дръпна ципа на хитона си.
Върху гърдите на стареца имаше плоска блестяща кутийка.
— Биоелектронна батерийка — поясни той. — Слънчевата енергия попада върху кожата ми и се превръща в химическа, химическата — ето тук, в биохимическа, и всичко е наред. Метаболизмът не е нарушен. И аз живея. Но ми се яде!!! Просто не можете да си представите как ми се яде… Та Оракулът ми обеща, че този мой проблем ще се реши от само себе си, когато на планетата Крейзик пристигне огромен кораб със силни и доблестни воини на борда.
— Благодарим за комплимента — отвърна поласкан Язон. — А сега слушайте внимателно, дядо. Вашият оракул всичко е предсказал правилно, просто трябва да се има предвид, че никой проблем не може да се реши от само себе си. Но! — Язон вдигна пръст, за да наблегне на следващите фрази: — Ние като доблестни воини ще успеем да ви помогнем. Само че за целта трябва да стигнем до Егриси. Така че, бързичко ни кажете най-краткия път за там! А ние на връщане няма да ви забравим и ще ви спасим от многовековното страдание. Е? Става ли?
Старецът Киней гледаше Язон с изумени очи. Той явно не смяташе да крие координатите на планетата Егриси и просто не можеше да повярва на късмета си. Изглежда никога досега не беше срещал порядъчни хора, а сега, с помощта на киборгската си свръхчувствителност усещаше, че не го лъжат. Беше готов да разкаже всичко, което знае. Но само желание не стигаше.
— А как ще ви обясня къде е планетата Егриси, като ме транспортираха оттам в затворен контейнер?! — изплака старикът и надеждите на всички пирянци рухнаха.
Арчи пръв успя да формулира смислен въпрос:
— Скъпи наш Киней, нима на цялата тази планета нито един робот, киборг, андроид или компютър не знае разположението на толкова близък за вас свят от съседната звездна система? Не мога да повярвам!