Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 180

Дванадесета глава

Космодрумът на Егриси се оказа доста цивилизован: чистичък, подреден, с нормално работеща диспечерска служба, с бригади за летищно обслужване, с полицейски и митнически постове. Беше съоръжен да приеме дори „Арго“, но пирянците предпочетоха да оставят в орбита своя могъщ кораб. Е, сега в него дежуряха само седем човека начело със Стан. Това бе минималният, да не кажем аварийният екипаж на линкора. А подразделението, което по своята численост можеше да бъде определено като космопехотна рота, не се побираше в десантния катер. Така че се наложи да изпратят на Егриси по-голямата и далеч по-заплашителна междупланетна канонерка. Язон не знаеше какво или кой ги причаква в крайната точка на дългия им сложен път, но за всеки случай искаше да разполага с максимална ударна мощ. Не, дула на оръдия не стърчаха навън, а и по себе си пътешествениците не бяха накачили нищо особено. Неизменните пирянски пистолети дори бяха скрити в широки ръкави — защо да плашат хората? Виждате ли? Ние сме просто туристи — очите широко отворени и усмивки от ухо до ухо.

А времето беше точно като за туризъм: безоблачно небе, жарко слънце, курортни пейзажи около космодрума — планини, море, пясъчни плажове, палми. Полицията и митницата посрещнаха другопланетците студено, но вежливо. За щастие носенето на оръжие тук не бе забранено, а на въпроса за наркотиците всеки от пирянците с чиста съвест отговори отрицателно. Та нали даже взетия за изследване плод куромаго бе останал на борда на „Арго“.

Никой не ги попита за целта на посещението им и това беше странно. Така биха могли да се държат полицаите във високоразвити светове — отдавна влезли в Лигата, където представителите на властта автоматично разпознават своите по отличителните им знаци. Е, разбира се, въпросът за целта на посещението би бил безсмислен, даже неуместен, ако планетата водеше война, а от космоса пристигаше нова бойна единица. Но не беше нито едното, нито другото. Навсякъде цареше покой и благоденствие, а между другото нито Лигата на Световете, нито Специалния Корпус имаха каквито и да било сведения за третата планета от системата Нов Кокос. Може би все пак имаше някаква грешка?

За да не рискува пред полицая с такъв нелеп въпрос, Язон хвана за реверите някакъв обикновен шофьор, който търсете клиенти на междуезик. Шофьорите по космодрумите винаги владеят по няколко езика, макар и лошо. Но винаги за всичко са информирани. Този шофьор енергично въртеше на пръста си ключовете от своето транспортно средство, а главата му бе украсена с неописуема шапка — плоска като писта, с диаметър поне два пъти по-голям от този на главата му, плюс козирка против слънце.

— Кажи приятелю, можеш ли да ни отведеш до местното представителство на Лигата на Световете?

— Къде, къде, уважаеми? Не разбрах.

— Лигата на Световете. Лига — повтори Язон колкото се може по-отчетливо.

— Слушай, амханаги, направо да беше казал така! — зарадва се шофьорът, като продължаваше да вмъква местни думи във фразите на междуезик. — Ние имаме такъв хубав састумро. Разбираш ли, амханаги? Хотел „Лига“!