Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 174

Не се намериха желаещи да се занимават с такива глупости, а през това време дисплеят на челото на гостенката смени темата и изписа пробягващо съобщение на три езика, между които и на междуезик: „Следвайте ме!“ След което обратното броене продължи. Оставаха само три минути…

В края на краищата решиха да послушат Язон — той умееше да убеждава, дори понякога просто се налагаше с авторитета си. И той се разпореди без колебание:

— Пригответе десантния катер за старт!

— Ами ако е капан? — запита Кърк.

— Там ще разберем — усмихна се Язон.

Кърк също се позасмя в отговор. Пирянците някога да са се отказвали да попаднат в капан, от който сетне да се измъкнат победоносно с чест?

А новият надпис върху „птичия“ дисплей зарадва всички със своята военна лаконичност: „Коридорът е отворен. Последвайте ме! Дистанция — до километър.“

„Едва ли това е капан — помисли Язон. — Освен ако не е лично за мен. А кой друг би се хванал в него?“

А да се страхува от капани, поставени за Язон дин Алт, е глупаво. Нали той е тук точно за да ги търси.

Игривите опити на Мета да се поотклони от курса, зададен от птицата, красноречиво показаха, че коридорът е проправен през електромагнитно поле с невъобразимо напрежение. Всеки метален предмет отскачаше от него като гумена топка. Така без специално разрешение пътят към планетата беше отворен за всички желаещи облечени в пластмасови скафандри, без ножове, пистолети и електроприбори. Тежко и горко на диверсанта, който попадне в царството на техника с многовековно саморазвитие!

Приземяването мина успешно — направо на неголяма площадка, очевидно предназначена само за това. Но всичко останало, което се виждаше наоколо, никак не приличаше на космодрум. Отпред, в огромна купчина, може да се нарече планина, зееше черният отвор на пещера (вероятно тунел). Повърхността на планетата от площадката до входа на тази доста неуютна дупка беше затрупана с неработещи устройства, дребни резервни части и останки от по-едри детайли. Такава беше гледката и от космоса, но сега отблизо поразяваше чудноватото съчетание: прекрасната в своето съвършенство белоснежна жена-птица; мяркащия се в далечината робот-гигант с лъснат до блясък брониран корпус и точни смислени движения и сновящите наоколо самоходни платформи върху покрити с шипове крачещи колела; и всичко това — на фона на безкрайно хилядолетно сметище. Явно представите на роботите и киборгите за естетика се различаваха от човешките, въпреки че се бяха заселили на кислородна планета, където един обикновен хомо сапиенс би могъл да излезе и да се разхожда без допълнителни приспособления.

Пирянците изпълниха това, което им беше заповядано, но щом скочиха сред полето от техногенен хаос, се стъписаха и ентусиазмът им се изпари. Птицата се издигна и мигом отлетя някъде нагоре и далеч, като даже и дума не изписа на дисплея си. А от пещерата — виж ти, изненада! — насреща им излезе висок слабичък старик с дълга брада, не по-малко бяла от корпуса на птицата. Андроид? Киборг? Или все пак — човек! Поне така реши Язон, а и пирянците разпознаха в дошлия човешката природа.