Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 172

Язон изведнъж си спомни за Белите Птици на Отмъщението, които въпреки историческите сведения бяха взели участие във военен конфликт на съседна планета, и в ума му проблясна страшничко подозрение.

— Нека помислим, приятели — предложи той. — Възможно ли е през дългите векове на това сметище, което само се е превърнало в огромен механизъм, да не е попаднал нито един човек?

— Не е възможно — уверено каза Бручо.

— Аз също мисля така — подкрепи го Язон, — предвид местната гъстота на населението на един кубически парсек. Според мен съществуват четири варианта. Първи: хората са можели да победят, да завладеят цялата тази техника и да се спотаят. Изглежда, това не е вярно. Втори: абсолютно всички хора, попаднали тук, са били унищожени. Трети: идеята на Арчи. Хората са попаднали в плен на машините, и сега им служат. И накрая, четвърти…

Язон умишлено направи пауза. Мета колебливо произнесе:

— Могли са да направят симбиоза. Човек и машина.

— Точно така! — радостно възкликна Язон.

Въпреки че — какво радостно имаше в това? Просто много му се искаше не той, а някой друг да изкаже тази мисъл. Така тя прозвуча много по-убедително.

— Именно! Страхотна си Мета! Симбиоза! И аз исках да ви напомня за киборгите. За тези бойни птици, благодарение на които попаднахме тук, за стоманения глиган и за другите полуживотни, които периодично се появяват на Саанд и, накрая, за новото поколение пирински твари…

— Голяма каша, Язон… — промърмори Бручо.

— Разбира се, каша — съгласи се Язон с въздишка. — Просто споделих идея и предлагам на всички да я обмислят. Да се разберем така: отбой до утре, а на сутринта ще се съберем на съвещание. Струва ми се, че в най-важното Арчи е прав: едва ли има нещо по-глупаво от това да нахлуем в тази механизирана лудница с картечници в ръце…

Сутрешното съвещание не се състоя. По-точно казано, беше бързо и лаконично. Екипажът на „Арго“ още закусваше, когато останалият на дежурство при обзорните екрани Гриф вдигна тревога. Към линкора на пирянците с достатъчно голяма скорост се приближаваше неизвестен обект и ако се съди по траекторията му и по постоянно променящия се спектър на отражение и излъчване, той беше пилотиран.

— Като че не е нито снаряд, нито торпедо, но може да бъде опасен — разсъди на глас Гриф, който за миг се бе оказал зад пулта на артилерийското управление.

Тези думи бяха предадени по интеркома във всички помещения на кораба и Язон много бързаше да предотврати евентуална стрелба. Той нахлу в командната зала едновременно с Мета и Кърк.

Непознатият обект вече отчетливо се виждаше на екрана и скоростта му забележимо бе намалена. Лесно можеше да се определи, че това е летателен апарат от универсален тип. Широко разперените му крила, чието предназначение бе добре разбираемо в атмосферата, в космоса можеха да вършат работа само като слънчеви батерии. Носовата част на тоя самолет бе моделирана като красиво девическо лице, а аналогията се подсилваше от едър бюст върху долната част на фюзелажа. Подобен дизайн събуждаше спомен за древни времена, когато носът на платноходите, бродещи из океаните, е бил дърворезба с образи на хора и животни, което е нямало нищо общо с целесъобразността, а се е правело за красота или по магически съображения. Наистина, функционалността на подобен род детайли в един лайнер предизвикваше силни съмнения.