Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 173

Междувременно белоснежната птица се приближаваше и всички като хипнотизирани следяха нейния полет. Язон осъзна, че думата „птица“ му е дошла естествено и закономерно. Бялата Птица на Отмъщението! Не е ли това тя?

— Максимум светлина върху обекта! Максимум информация за обекта върху монитора! Да се включат всички системи за защита, но да не се стреля в никакъв случай! Опитайте се да й предадете нашето предложение за сътрудничество.

„Да, именно «й» предайте — помисли си Язон. — Този летателен апарат просто изисква да бъде назован в женски род.“

— Няма отговор? Опитайте още веднъж! Не стреляйте!!!

Язон направо крещеше своите команди една след друга, без да ги съгласува с никого, но Мета само кимаше в знак на подкрепа, а Кърк едва забележимо с очи даваше да се разбере, че не възразява.

Колкото по-близо идваше жената-птица, толкова по-малко заплашителна изглеждаше. Мнозина успяха да пресметнат по прибори размерите на летателния апарат, но Мета първа успя да изрече:

— Та тя е с размерите на човек! Даже по-малка. Значи това не е кораб, не е устройство, а киборг.

Догадката й беше по-скоро интуитивна и изпреварваше логическия ход на мисълта. Но и Язон мислеше същото.

Киборг или не, бялата птица доближи до „Арго“ съвсем плътно, сгъна криле и спусна колесник, не, не колела, а обикновени птичи крака! И кацна на конзолата на ракетната установка като на клонка. Нямаше никакво видимо оръжие, а колкото до скрити средства за нападение — не може всичко да се предвиди, я! Но в този случай се оказа, че няма какво да се предвижда. Като че беше някаква чайка, нехайно кацнала на крайбрежните камъни, или самият гълъб на мира, добър посланик, вдъхващ надежда като бяло знаме на парламентьор.

Стандартен отговор на радиосигнала така и не дойде (по тия места май нямаше кой знае какви стандартни неща), но след известно време, когато пирянците не само успяха да се окопитят, но и започнаха да се въртят от нетърпение и бездействие, на челото на жената-птица присветнаха цифри и започна обратно броене на секунди и минути.

След седем минути щеше да се случи нещо!

Две от тях отидоха в убеждаване на пирянците да не нанасят изпреварващ удар. Клиф, например, считаше, че бялата птица (още повече — Бялата Птица на Отмъщението?!) — е обикновена бомба с часовников механизъм. Язон разби тази хипотеза на пух и прах. Щяха ли да предупреждават за времето на евентуален взрив? Пък и обикновеното оръжие не може да бъде опасно за супербронята на „Арго“ със седем дублиращи защитни системи. Ако пък беше сериозна бомба от типа на анихилационните, тогава е невъзможно да я взривят с ракети. Единственото, което би могло да се направи в такъв случай би било това — някой да излезе в открития космос и вежливо да помоли птичката да отлети. А ако тя не пожелае, да се опита да я откъсне от кораба и да я захвърли колкото може по-далеч.