Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 171

Светът, който служеше за всеобщо сметище, е бил оборудван с най-модерната за времето си техника — роботи-товарачи, роботи-утилизатори, роботи-транспортьори. Очевидно всички тези роботи са били изпратени на Крейзик като обслужващ персонал. Но всеки знае, че простият робот-утилизатор или товарачен механизъм с малка пренастройка може да бъде превърнат в самообучаващ се ремонтен робот. Някой бе направил такава настройка. Сега можеше само да се гадае кой именно, но фактът беше налице: през дългите векове роботите бяха ремонтирали всичко, което е ставало за поправка, а което не е, те, изглежда, бяха създали наново.

По такъв начин на планетата Крейзик в течение на хиляди години бе протичал процес на истинска машинна еволюция, за която на теория бяха разсъждавали мнозина и то отдавна, но на практика…

На практика процесът се оказал сложен и комплексен, с всичките му там борби за оцеляване и естествени подбори. Хитрите роботи успявали дори да се усъвършенстват един друг доколкото можели, без при това да постигат някакви особени върхове. За новите видове машини се съобщавало в някои стари справочници, даже били правени опити за класификация. Но постепенно интересът към феномена спаднал, редовните полети до Крейзик били преустановени. Механизираната планета не вземала участие нито във войните, нито в междузвездната търговия, а дали са продължавали или не да стоварват още отпадъци на планетата, вече никой не можел да каже, по-точно това вече никъде не се документирало. А население на планетата въобще никога не е било регистрирано. Да броиш роботите като глави от населението някак не върви, да не говорим, че повечето изобщо нямали глави…

Виж, това на планетата не се усещаше — наличието на население! Нито по архивните данни на Язон, нито по реалните наблюдения на пирянците.

Когато „Арго“ влезе в орбита, цялата тази игрива електронно-механична компания не само не прояви агресивност, но даже и елементарно любопитство. Радиосигналите, които роботите нямаше как да не са приели, като че пропаднаха в празно пространство. Нещо като отговор: „Чухме, чухме, но за какво ни трябвате?“

— Хора не могат да реагират така — разсъди Стан. — Във всеки случай хора, притежаващи такава техника.

— Правилно казваш — съгласи се Арчи. — Но представи си само за секунда, че в тоя побъркан свят отношенията са се обърнали с главата надолу: не хората владеят техниката, а техниката владее хората. Как, смяташ, ще се държи такава техника при контакт с нас?

Макар и прекалено смело, предположението на Арчи можеше да се окаже твърде близо до истината и Язон усети как по врата му пробягаха студени тръпки. Пирянците също настръхнаха.

— Ти какво предлагаш? — попита Кърк с присъщата си практичност.

— Засега нищо. Предлагам да помислим и във всичко да бъдем крайно предпазливи. На тази планета не бива да се стоварваме, както на предишните, където живееха, макар и много различни, но все пак хора. Засега ни стигат резултатите от визуалния анализ и неуспешния опит за радиоконтакт.