Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 170

Язон преведе думите му на Кърк, който вяло предложи да откъснат главата на спикера.

Язон само махна с ръка:

— Да вървим. Остана ни сержанта.

За щастие взводът не беше преместен. Затишието продължаваше. Изтощените войници почиваха в блиндажа. Гумра, надвесен над войнишкото канче, лапаше някаква яркожълта каша с късчета месо.

— Е, какво става сержант? — без особена надежда в гласа попита Язон.

— Всичко е наред, началник! Дълговете трябва да се връщат. Дръж.

Беше надраскал координатите с писалка върху парче амбалажна мукава.

— Записвах на слух, но мисля, че всичко е точно. Не се безпокой, началник. А при тоя зундей ходихте напразно. По-добре да бяхте останали да хапнете каша с нас.

Единадесета глава

Планетата Крейзик би могла да шашне всекиго, даже най-опитния междузвезден пътешественик. Язон не пропусна да обясни веднага на всички, че названието в превод от староанглийски и с някои промени в произношението означава „луда“. И наистина, не бяха необходими продължителни и задълбочени изследвания, за да се разбере причината за едно такова красноречиво име. Тук бяха направили световно сметище, вселенско бунище. Очевидно, на определен етап от бурното колонизиране на Галактическия център, по някакви странни и отдавна забравени критерии, именно на кислородна планета бяха започнали да стоварват всякакви елекромеханични, електронни, химико-синтетични и други техногенни отпадъци от околните звездни системи, а може би и от целия звезден куп. Във всеки случай под този многовековен културен слой не можеше да се види нищо природно, естествено и растително-животинско.

Обаче от боклук до боклук има голяма разлика. Там се срещаха както ръждиви железа от съвсем неопределен вид, така и почти цели, годни за използване устройства. Още по-често на планетата Крейзик се срещаха съвсем нормални машини и механизми (или поне изглеждаха такива). Но тъкмо тези находки в по-голямата си част изглеждаха съвсем немислими и неразбираеми като предназначение.

Тогава Язон си спомни, че определено бе чел нещо за планета на име „безумна“. Трябваше веднага да възстанови в паметта си източника на информация. И ако се окажеше, че той не е сгрешил, екипажът на „Арго“ щеше да получи в ръцете си данни, важни за по-нататъшните им търсения. Поне един път през целия този екстравагантен полет пирянците нямаше да налучкват. В края на краищата, защо Язон влачи навсякъде със себе си огромната библиотека, съдържаща най-пълните сведения за всички светове от Обитаемата Вселена?

И така, докато цели два часа мощният линкор кръжа като хищен ястреб над планетата, Язон се рови в звездните каталози, почти наслука, защото не помнеше на кой език тази планета е била наречена Безумна. И все пак успя да намери. Още в дълбока древност този странен свят бе получил своето название на арменски език (Язон даже дума за такова наречие не бе чувал); и после, кой знае защо, не е бил пренаписван с други букви, както е било прието за топоними, а е бил превеждан седемнадесет пъти на седемнадесет различни нови езика. А координатите му през всичките тези епохи трогателно не се бяха променяли. С една дума бунището, което бяха намерили, се оказа все същото бунище от древността. Язон вече можеше с чиста съвест да разкаже на екипажа историята на това лудо кълбо.