Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 169

„Безнадежден случай“ — помисли си Язон. И повтори своя номер с чиниите още няколко пъти.

След шестото, а може би и седмото напомняне, Хаврик най-сетне се стресна и запита:

— Но защо непрекъснато чупите съдовете?

Това бе истински напредък! Хаврик бе проявил интерес към нещо, към някого другиго освен към себе си! Не е лошо като начало.

— За късмет! — нахално съобщи Язон. — Имало е такъв древен обичай.

Хаврик се усмихна някак неопределено и смутено, което удължи мълчанието му.

— Идете и се разпоредете за тези координати! — високо и едва ли не на срички произнесе Язон.

— Да, да — кимна Хаврик и веднага излезе.

Върна се подозрително бързо и обкръжен от няколко души с видеокамери.

— Внимание, Язон! Сега ще ни слуша цялата планета. Обяснете, моля ви, на хората, че аз съм единственият човек на този свят, на когото може да се има доверие. Единственият, признат даже от извънземните цивилизации.

— Добре — съгласи се Язон. — Но имайте предвид, че ще говоря само истината.

Хаврик глуповато се усмихна — изглежда не разбра шегува ли се другопланетният гост или просто намеква нещо.

Застанаха пред камерите. Хаврик заповяда включване. Дълго бълва цветисти лъжи, наговори куп нелепости за пирянците, за щастие не успя да ги обиди, още повече на есперанто, така че никой освен Рес не го разбираше. Впрочем, на тях им стигаше само и интонацията, за да извадят пистолетите. Слава богу — размина се.

Накрая Хаврик представи Язон, на когото му пъхнаха направо в лицето масивен като топуз микрофон. Едва не стана авария — Мета, която не бе запозната с такива примитивни методи за вземане на интервю, се хвърли да спасява любимия си. Но и този път се размина.

— Уважаеми братя по разум, — каза Язон, — мога да засвидетелствам, че господин спикерът Хаврик действително беше единственият човек на вашата планета, който ни покани при себе си и ни прие радушно, докато останалите само воюваха и ни предлагаха да се махаме. Но аз се обърнах към господин спикера с малка молба — да ни каже координатите на планетата Егриси. Молбата е дребна и може да се изпълни за няколко минути, обаче аз и моите приятели стоим тук вече три часа и краят на това не се вижда. Координатите все така не сме получили, така че съдете за своя спикер сами, братя по разум…

В този момент Язон забеляза, че предаването е прекъснато и пред лицето му вече няма микрофон.

Изказването му не допадна на Хаврик, разбира се.

„Е, скъпи Хаврик, какво да се прави, аз и без друго не разчитах да ти хареса. На мен ми трябват само координатите на Егриси. Само това.“ — коментира за пред себе си Язон.

— Всички са свободни! — пронизително викна Хаврик.

Обърна се към Язон.

— Беше ми приятно да се запозная с вас. До нови срещи във Вселената. А сега господа, извинете ме — имам работа.

— А къде са координатите на Егриси? — учтиво се заинтересува Язон.

— Търсят ги — излъга без да му мигне окото Хаврик. — Ще ви съобщят допълнително! Очаквайте отговор.