Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 168

Язон не разбра за какъв свят става дума, но не започна да разпитва, а просто се постара да запомни, за да може като се върне на „Арго“ да провери в големия идиоматичен речник на всички времена и народи.

— Сега ти ни помогни, сержанте! Кажи как да намерим господин Хаврик.

— А! — възкликна Гумра. — За какво ви е потрябвал тоя зундей?

Тук Язон не се стърпя, въпреки че интонацията сама говореше за себе си и попита:

— Какво е това зундей?

— Какво е това зундей? — засмя се Гумра, вдигна до главата си юмруци с изпънати показалци и изблея: — Ме-е-е!

— Ясно, козел — кимна Язон. — Извинявай сержант, козел не козел, ама ни трябва!

— За какво? За какво, ви питам… — настояваше сержантът.

Язон обясни. Гумра се замисли. След това рече:

— Ще ви помогна. Ако това затишие продължи достатъчно дълго, ще опитам да се свържа с приятеля си. Той воюва за мемриците от другата страна на планетата. От тези, които познавам, той единствен си е имал работа с Белите Птици на Отмъщението.

— Те пък кои са? — учуди се Язон.

— Това са едни киборги от планетата Крейзик. Преди две години те воюваха на страната на мемриците — единственият случай на намеса на другопланетници във вътрешните работи на планетата Бипхиния. Птиците оставили на моя приятел за спомен координатите на Крейзик. А оттам до Егриси е един хвърлей място, сигурен съм.

— Благодаря сержант, ама все пак нека се опитаме да поговорим с оня зундей Хаврик.

— Упорит си, ей! — ухили се Гумра. — Добре де, той наистина се крие някъде тук. Гледай.

И сержантът разгърна направо върху тревата топографската карта на района.

Хаврик посрещна гостите с хляб и сол. Т.е. наистина имаше сервирани маси и надути момичета-сервитьорки, които поднасяха блюда и напитки. Звучеше тиха музика, миришеше на домашна топлина, пушек от камина, скъпо уиски и добър одеколон, а не като на улицата — на барут, пот, кръв, прегоряло машинно масло и изгоряла плът. Но благоприятното впечатление съсипваше самият Хаврик. Той говореше и говореше безспир, за всичко наведнъж и за нищо, за политиката на отдавна отминали дни и за своята бурна младост, за блестящите перспективи пред планетата Бипхиния и за предимствата на демократичния път, избран лично от него, от Хаврик. Говореше за необходимостта от пълна дебубризация с паралелно необубриране и никой вече нищо не разбираше. Пирянците се измъчваха в очакване на две-три фрази по същество и се мъчеха да питат за нещо, но къде ти! Хаврик не даваше да вмъкнат звук, камо ли дума в неговия монолог. Спикерът си е спикер!

Накрая Язон разби една чиния в пода и, като използва естествено възникналата пауза, съобщи гръмогласно в кънтящата трапезария:

— Господин Хаврик, много бихме искали да ни помогнете да намерим координатите на планетата Егриси. Тя е във вашия звезден куп. Не можете да не знаете!

— Егриси — автоматично повтори Хаврик. — Това ли е всичко, което ви е нужно? Координатите на някаква нещастна планетка? Ах, боже мой! Сега ще се разпоредя — ще ви ги издирят за десет, е, може би петнадесет минути. Какъв проблем е това! Дреболия! За какво говорим, господа. Чуйте сега в какво се състои моят нов проект…