Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 164
Ант Скаландис
И толкоз. Но и това бе достатъчно. Информацията от специалния корпус потвърждаваше догадката на самия Язон. Впрочем, нима Бервик беше пратил текста от името на Специалния Корпус? Казано беше простичко: нашите специалисти! По-вероятно ставаше дума за специалистите от обществото „Гаранти на Стабилността“.
Язон покани за обсъждането на последните новини само трима души. Защото само Кърк, Мета и Рес можеха да имат достъп до толкова секретни сведения.
— Приятели, не е изключено отново да си имаме работа със Солвиц — започна Язон, след като всички се запознаха с псиграмата на Бервик. — Или с негови агенти. Затова, много ви моля, на всички планети бъдете бдителни, особено за всичко, което се случва около мен. Отстрани се вижда по-добре. И се постарайте да правите разлика между обикновените опасности, без които не може в космоса, и умишлено създадени капани и пречки. Ако успеем навреме да разберем кой кой е, ще ни бъде много по-лесно после.
А на главния обзорен екран през това време вече сияеше яркосиният диск на поредния земеподобен свят.
Йоносферата над планетата не беше никак безинтересна. Местните жители се занимаваха не само с радиопредавания, но и с радиозасичания, както и със заглушаване. Това само по себе си налагаше някои изводи, а честите проблясвалия на много места по повърхността окончателно затвърждаваха не особено оригиналното предположение, че това е още един кандидат за отмиране.
— Как мислиш — обърна се, усмихнат като циник Арчи към Стан, — след колко години и тази синя сестричка на всички цивилизовани светове ще се превърне в поредната Печал?
— Може да не мине и година — философски отбеляза Стан. — А може пък да се отърват? Да се запознаем с тях по-отблизо, Язон, съгласен ли си? Според мене от военни можем да получим по-полезна информация, отколкото от луди голи девици.
— Кой знае — усъмни се Язон, — войната също е един вид безумие.
Намекът беше неподходящ. Едва ли не всички пирянци едновременно се обърнаха към него с рефлекторно наизвадени пистолети.
— Хайде зарежете, не исках да ви обидя!
И за да смени по-бързо темата, Язон предложи:
— Да наречем тази планета „Пътят към Печал“?
Въпросът, разбира се, беше шега. Планетата отдавна си имаше име. Прослушвайки радиопредаванията, пирянците доста бързо го научиха. Както и доста други полезни сведения.
Разкъсваното от противоречия кълбо се наричаше Бипхиния. Но населението му се състоеше не от някакви бипхинци, а от толкова различните бубрици, мемрици, дъдрици и вяврици. По какъв признак се деляха на тези четири групи, никой така и не разбра, но цар на всички враждуващи племена (именно на всички едновременно!) беше един-единствен човек на име Хомик. Или поне той си мислеше, че е така. Защото срещу него се беше възправил неформален демократичен лидер, вожд на всички обидени и измъчени — Хаврик, който се беше удостоил сам със странната, но горда титла „спикер“.