Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 166

Той викаше и още нещо, но вече беше ясно, че в пресслужбата на царя няма да им отговорят на никакви въпроси. Този разговор обаче, както по-късно се разбра, е бил прихванат и записан от лидера на опозицията. Така че спикерът Хаврик много бързо и самолично влезе във връзка с пирянците. Което царят не иска, ще го направи непременно спикерът, пък дали това е добре или зле за планетата — съвсем друг въпрос. Кой мисли за планетата въобще? На кого му е притрябвало? Хаврик вече беше готов да се хвърли към пришълците с отворени обятия. Но на въпросите, зададени му по радиото, реагира не по-добре от царя:

— Моля ви, господа, как да говоря с вас по такива важни проблеми, когато на всяка вълна слушат вражески уши?

Този път към планетата беше изпратена не обикновена транспортна совалка, а тежък, добре защитен и въоръжен десантен катер. Екипът разузнавачи бе подсилен с група бойци, свикнали повече да действат, отколкото да мислят, а такива измежду пирянците колкото щеш. Клиф ръководеше командосите и в предвкусване на истинска работа беше необичайно бодър и весел. Тръскаше светлите си къдрици и повтаряше:

— Е, поне от тия войници-смотаняци ще измъкна цялата информация!

Бедата бе в това, че войниците-смотаняци знаеха прекалено малко. Не трябваше да знаят. Информация обикновено се изтръсква от офицери и генерали, но до началници от този ранг на планетата Бипхиния, естествено, не беше никак лесно да се доберат.

Хаврик предложи на пирянския десант да се приземят по координати от пеленгатора. Но на три километра над земята пирянците безнадеждно загубиха радиолъча, защото на същата честота в ефира предаваха още поне десетина станции и то с твърде сходни сигнали. Автопилотът на десантния катер се побърка като Буриданово магаре, пред което бяха поставили не две, а поне шест купи сено. Закъснялото превключване на ръчно управление не промени нищо, още повече, че в следващата секунда официално поканеният кораб на пирянците дружно бе обстрелван от няколко различни страни със зенитно-ракетна артилерия. Корпусът и жизненоважните системи, разбира се, не пострадаха, но яко ги раздруса. И понеже никой не очакваше чак толкова топло и приятелско посрещане, екипажът не мина без синини и натъртвания.

Пирянците се озлобяваха и Язон си помисли, че ако не бъдат спрени навреме, ще вземат да завладеят целия този свят, ще победят всички бубрици-мемрици, както навремето покориха непобедимите варвари-конници на планетата Щастие. Там бяха достатъчни сто тридесет и осем души с хладно оръжие в ръцете. А тук, при наличие на цялата техника, щяха да стигнат и двадесет бойци, без резервните тридесет…

Полушеговитите-полусериозни мисли на Язон бяха прекъснати от репликата на Кърк, който ставаше от пода:

— Май някой ще трябва да си плати за това!

— Не се пали, Кърк, те сами не знаят какво правят.

Тези думи произнесе Арчи, макар че трябваше да ги каже Язон. Той можеше да си ги позволи от позицията на стар приятел. Но такова нагло изявление от страна на млад другопланетец, дошъл от затънтения Юктис!… Старият пирянски вожд онемя от изненада и ярост.