Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 163

— Какво има да му мислим? — заяви Гриф с юношески максимализъм и привързаност, без да дочака репликата на Язон. — Хората ще евакуираме, а тая гадост с която ни натъпкаха, ще изкореним изцяло.

— Това също е изход — замислено проговори Бручо, — но все пак не е толкова лесно, колкото ти се струва, Гриф…

— А и най-важното е — прекъсна го безцеремонно Стан, — че сега изобщо не ни е до това.

— Точно така — подхвана Мета. — Веселичка планета си избрахме за първи контакт. Ако върви така и нататък, рискуваме изобщо да не се доберем до бленуваната земя Егриси. А къде е картата, която дадоха на Язон?

— Ето я! — показа Стан ъгълчето на носната кърпа, която се подаваше от джоба му. — След това куромаго ме хвана една хрема, нито едно лекарство не помага. Тека казва, че това било хипералергия — противно е, но бързо минава. Пък това парцалче се оказа меко и удобно…

— Нищо не разбрах! — завъртя глава Мета.

— Абсолютно менте се оказа твоята карта — усмихнат уточни Стан и кихна.

Десета глава

Следващата земеподобна планета се оказа за пътешествениците още по-голямо разочарование. Цивилизация там е имало, но преди. Може би не чак толкова отдавна, дори неотдавна, но какво от това? Живи хора вече нямаше. Ако, разбира се, не се бяха пригодили към живот в морето. Но едва ли. По останките от загиналата култура на единствения заселен някога остров имаше следи от масово клане с прилагане на оръжия за масово унищожение. При това ясно личеше, че аборигените, които едни други са бяха избивали, взривявали, отравяли с газове или разкъсвали на парчета, не са били на ниво, позволяващо производството на техниката, с която са разполагали. Значи някакви негодници, владеещи високи технологии, са провеждали тук социологически експерименти или са решавали някакви типично свои проблеми, за които сега можеше само да се гадае.

Лигата на Световете забраняваше сътрудничеството във военната сфера между планети с прекалено различни нива на развитие, но не успяваше да реагира навреме и навсякъде, а подобни случаи никак не бяха единични.

„Ето още една планета, която е загубила своето човечество — мислеше Язон, — а тук са живеели хора, добивали са нещо, грижливо са пазели старата техника и знания, трудът им е имал смисъл и са познавали радостта. Откъде е дошло всичко това? Злоба, завист, жестокост, пълна деградация и накрая — гибел!“

Такива мисли понякога посещаваха Язон и го измъчваха. Той по никакъв начин не можеше да намери решение на вечния човешки проблем. Къде е причината за човешката ненавист? Що е зло? Откъде се взема? Може би тези въпроси просто нямат отговор?

— Печално — проговори Мета, докато хвърляха последен поглед към тъжното място на този армагедон.

— Нека кръстим тази планета Печал — предложи Кърк.

Никой не възрази и така и постъпиха.

На другия ден Язон получи по специалния канал спешно съобщение от Бервик.

„По косвени данни нашите специалисти установиха, че звездолетът «Овен», наречен също «Ослепителният винторог», е бил построен в доста древни времена (преди хиляди години, още уточняваме колко) непосредствено за подготвяна експедиция в друга Вселена. С висока степен на вероятност може да се счита, че доктор Теодор Солвиц не е имал отношение към дадения проект, но в някакъв етап от своята дейност е проявявал жив интерес към изчезналия при неизвестни обстоятелства звездолет.“