Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 162

Язон окончателно дойде на себе си едва на борда на „Арго“. Само двама от групата бяха пострадали така сериозно — той и Гриф. Гриф беше още прекалено млад. Пирянците, разбира се, ставаха възрастни по-бързо от другите народи. Но основните физиологични закони не можеш да измамиш — тийнейджърът си е тийнейджър. Неукрепнал организъм плюс юношеска неумереност във всичко. Гриф беше изял и изпил едва ли не повече от всички останали взети заедно. А Язон… „Какво да очакваш от чуждопланетец?“ — би вдигнал рамене всеки пирянец. Но самият Язон имаше съвсем друго виждане за инцидента. Не бързаше да го споделя — идеята трябваше да узрее! Отдаваше случилото се първо на своята повишена чувствителност като екстрасенс. Второ, в контекста на събитията Язон съзираше нечий умисъл да бъде изваден от строя именно той. Чий умисъл? Това бе главният въпрос, който оставаше без отговор. Реши, че е рано да обсъжда това пред всички. Щеше да се опита сам да открие злодея.

Тека пък обясняваше всичко по най-простия начин. Беше взел със себе си един-два плода и заедно с Бручо ги изследваха бавно и детайлно. Изясни се, че сокът от куромаго съдържа конска доза психоделик — халюциноген от лизергиновата група, биохимически маскиран като безобидно високомолекулно съединение.

— Кой е способен да синтезира такова нещо?! — възкликна изумен Арчи.

— Природата, еволюцията — спокойно отвърна Бручо.

— Ох, никак не съм сигурен… — усъмни се младият астрофизик, но не се реши да спори с опитния биолог.

Колкото до социалния аспект, тук нещата бяха по-прости. Елесдиянките не се размножаваха по човешки, а инициираха деленето на яйцеклетките си с вещества, съдържащи се в куромаго — ето ти партеногеза. („Каква отвратително дълга и неприятна на вкус дума!“ — помисли си Язон.) Не стига това, ами те всички, отровени от химията, бяха поголовно болни и живееха предимно за сметка на психоделиците. Никак не е чудно, че в техния иреален свят се редуват пристъпи на истеричен възторг и нежност към всичко живо, с припадъци от неуправляем страх и садистичен стремеж да колят и да разкъсват жива плът.

Верен на себе си, Клиф предложи да хвърлят върху проклетия град на наркоманките-лесбийки планетарна бомба.

— Такива трябва да бъдат унищожавани като вредни насекоми, да бъдат изгаряни като пиринската флора, да бъдат изтребвани като шипокрилите! — кипеше той.

— Няма да стане, Клиф — отвърна му Кърк уморено, — даже пирянската флора, както стана ясно, трябва да пожалим, а това, братле, все пак са хора. Ти тук ще им хвърляш бомби, а пред Комисията по правата на човека в Лигата на Световете кой ще отговаря? Пак ли ти? Или дядо ти Кърк ще се влачи там с подвита опашка? А? Не може така да се мачкат хората като насекоми, братле! Не става. Тук трябва да се мисли. Ето, Язон ще ти каже. Прав ли съм, Язон?