Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 165

— Спикер в превод от староанглийски означава „този, който говори“ — разясни Язон.

— Т.е. дрънкало — предложи собствен превод Мета.

Разбира се, спикерът Хаврик беше убеден, че тъкмо на него се подчинява цялото население на планетата Бипхиния. Но при внимателно, не разглеждане, а просто прослушване, ставаше ясно, че реална власт в този безумен свят имат само полевите командири, които ръководят подразделенията на всичките четири страни. А пък многобройните им, измъчени от войната и привикнали към всичко войници при пълно отсъствие на централно ръководство водеха хаотични, нестихващи ни денем, ни нощем, объркани бойни действия.

— Чакайте, какво става тук? — възмути се Мета — Страните са четири, а лидерите само двама. Или се чифтосват двама по двама като съюзници?

— Не си доразбрала, Мета! Те всички се ненавиждат един друг — търпеливо заобяснява Арчи. — А лидерите не са двама, а сто двадесет и двама. Просто тези, главните, са останали сигурно от някакви предишни времена. Забележи, и двамата не се причисляват нито към мямриците, нито към въвриците — към никого.

Арчи нарочно бъркаше буквите в названията на враждуващите кланове, но такъв тънък хумор можеше да оцени само Язон.

— И дяволът може да си счупи краката тук — промърмори Мета, която в последно време беше научила много древни поговорки от всеизвестния любител на мъртви езици и друг подобен филоложки антиквариат Язон.

— Кажи, на теб кои повече ти харесват? — полюбопитства Стан. — На мен ми допадат бубриците, май имат най-културната употреба на междуезик.

— Голяма работа — усмихна се Язон. — Дъдриците пък най-добре владеят есперанто. Значи са потомци на древните империи, може дори да са запазили нещо полезно от старите знания.

— Почакайте, езикови въпроси ли ще решаваме? — сурово се осведоми Рес.

— Мисля, че не — без намек за усмивка рече Кърк. — Но ще се наложи все пак да започнем преговори с някой от тях. Избираме подходящата за контакт страна.

— Мисля, че е най-добре да разговаряме направо с цар Хомик! — каза Арчи.

— Защо? — учуди се Клиф. — Ти сам каза, че от него нищо не зависи.

— Ами защото не сме дошли тук да участваме във войната, интересните за нас неща според разбиранията на местното население се отнасят към областта на историята.

— Арчи е прав — подкрепи го Язон. — Трябва да започнем именно от него.

Арчи се беше ръководил от формалната логика, Язон също, а на планетата Бипхиния точно с логиката нещата не бяха в ред. Поради това така и не можаха да поговорят с Хомик, но във военните действия се наложи да поучастват.

Личният секретар на Хомик категорично отхвърли идеята за каквито и да е контакти с чуждия кораб.

— Това е намеса във вътрешните работи на планетата Бипхиния! — крещеше той в ефира. — Настоявам незабавно да напуснете орбитата! В противен случай ще се оплачем във висшия съвет на Лигата на Световете. Вашето присъствие в опасна близост до нашата йоносфера е нарушение на точка първа от Генералното Споразумение! Правото на световете на самоопределение!!!