Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 161

Момичетата от Елесдос наистина не знаеха какво е секс и еротика. Но в своята естествена неосъзната прелест те бяха приказно хубави като птиците и цветята. Бяха учудващо гъвкави и музикални. Свиреха нечовешки прекрасна музика, която изтръгваха от струните на дълги дървени инструменти, огънати във формата на куромаго, и танцуваха. Движенията им бяха прости като размах на криле и точни като извивки на змия. Бяха простодушни и наивни и това безсрамие на невинни деца, а не на опитни хетери, изглеждаше като връх на еротизма.

Язон се любуваше на танцьорките от позицията на лакомник и познавач, а грубоватите пирянци, чийто полов живот беше традиционно прост, почти като на кучетата или конете, реагираха на магическото въздействие на елесдиянките още по-праволинейно и неприкрито.

„Как ли ще свърши всичко това?“ — зададе си Язон въпроса, който отдавна назряваше у него.

Абсолютно очевидният отговор, кой знае защо, му се стори смешен. Но като погледна към Мета, Язон веднага разбра, че на възлюбената му изобщо не й е до смях. А имаше и още един човек, който беше нащрек и сурово стискаше устни — старият Кърк.

„Не може пък винаги да сте такива мрачни, дявол да го вземе!“ — помисли си Язон.

В този момент отляво (отдясно бе Мета) се промъкна една чисто гола хубавица и тайнствено прошепна:

— Донесох ви това, което поискахте.

И разстла върху скута на Язон подробна карта на звездния куп, в който се намираха с точни указания за всички обитаеми светове. Картата бе направена от много тънка, копринена материя (сигурно от листа на куромаго) и веднага недвусмислено започна да се издува в средата. Момичето започна да я приглажда с ръка, със старание, което би трябвало да насочи някъде другаде. А тя все приглаждаше, приглаждаше, напевно шепнейки нещо в ухото на Язон, докато той започна да губи усещане за твърда почва под краката си. Това бе донякъде смущаващо, и той реши да се вкопчи с остатъка от изплъзващата се реалност като зададе на момичето-елесдиянка неочакван въпрос:

— Кажи, миличка, какво стана с мъжете, които са живели тук преди?

— Те ни изневериха — отвърна младата фея със същия горещ шепот. — Изклахме ги и ги хвърлихме в морето.

Не биваше да казва това!

Шепотът й бе достатъчно силен, за да го чуе и Мета. Пирянката обърна глава наляво. Улови погледа на Язон. След това надясно. С поглед сякаш изкрещя на Кърк — тръгваме. И те двамата едновременно скочиха на крака.

Язон гледаше като насън, като че всичко наоколо беше безкрайно далеч. Ето я дългата маса, затрупана с мезета и кани с вино, ето ги прекрасните млади танцьорки, ето ги веселите пияни пирянци. Ето ги и Кърк, и Мета — трезви и зли, а ето го и него самия — в обятията на някаква гола глупачка. Кошмар!

Той също скочи и изведнъж се оказа, че е станал огромен като междузвезден крайцер, а целият безумен пир е някъде далеч долу под краката му. Човечетата там изглеждаха симпатични и много дребни. Беше го страх да не смачка някого, ако пристъпи. Но Мета, също такава огромна, го повлече за ръката. Напред! Към вратите! Сега той се превърна в нищожна мравка, а там, в зеещите порти, между високите като два небостъргача бели колони стояха с голи саби злобни великанки, които ненадейно започнаха да падат със страшен грохот и да се разхвърчават на късове.