Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 157

— Защо смяташ така?

— Защото току-що говорих с Накса. И знаеш ли какво ми разказа той? Успели са да разберат, че всички киборги, независимо от по-сетнешната им среда на обитаване, са излезли първо от морето. Та така. А ти казваш, напразно летях…

Язон стана и отиде до прозореца. Навън валеше проливен дъжд, примесен с едър град. А на хоризонта небето беше яркосиньо и морето сияеше под слънчевите лъчи.

— Ех, ако бях успял да ви спра тогава! — възкликна Язон.

Мета не каза нищо, но разбра, че той има предвид онзи нелеп взрив на ядрената бомба.

— Скоро ли излитаме? — делово се осведоми Кърк, когато списъкът на участниците беше напълно уточнен и за всеки от тях бе определен заместник, оставащ на Пир.

— Ако питаш мен, колкото по-бързо, толкова по-добре — отвърна Язон. — Но попитай Мета. По време на полета тя командва.

Кърк помълча и зададе още един въпрос:

— Язон, как мислиш, ще я победим ли някога тази планета?

— Някога ще я победим — отвърна Язон философски. — Но ние с теб няма защо да бързаме.

Девета глава

Центърът на всяка Галактика е особено място във Вселената. Мнозинството тамошни планети не познават нощта. Синьото или зелено небе след залез слънце не става черно, а златисто от изобилието на звезди. Но така е в самия център. Малко по-нататък — в средния пояс, където са разположени повечето обитаеми светове, нощите не са толкова лъчезарни. Освен това из тези места наслагващите се едно върху друго гравитационни и електромагнитни полета до такава степен изкривяват пространствените характеристики, че правят принципно невъзможен полета в джъмп-режим.

Арчи се опита да обясни на Мета теорията по въпроса, но тя го послуша, послуша, пък махна с ръка. Щом там не бива да се влиза в кривопространството, значи не бива. Да не би тя да е физик? Тя е пилот. Нейната работа е проста: да натиска ръчката на ускорителя и да не забравя да поглежда към приборите на таблото.

А таблото сигнализираше за необичайна за периферията на Галактиката гъстота на планетите. Неимоверно много планети. В това число и земеподобни. В това число и обитаеми. Воюващи, сключващи съюзи, търгуващи, съперничещи една с друга. А също и такива, които не подозират нито за съществуването на съседи, нито за междузвезден транспорт или за Лигата на Световете. Естествено, такива светове често даже не попадаха в галактическите каталози. А старият Хирон, който цял живот бе пътешествал по сложния хиперпространствен начин, наивно предполагаше, че Иолк или Орхомен могат да бъдат намерени във всеки военен, а защо не и в цивилен атлас-справочник.

В никакви справочници не фигурираха тези планети. Пътят към тях беше забравен завинаги от продължилото напред човечество. Нима иначе Ривърд Бервик щеше да дава такива уклончиви координати? Някъде си от центъра на Галактиката била изпратена шифрограма от кълбовиден звезден куп номер еди-кой-си. По-точно — търси сам, не си малък! Нима би си позволил старият Бервик такива шегички с младия си приятел? Знае се, че в Специалния Корпус имат най-добрите звездни карти в цялата Галактика. На тях са обозначени такива изгубени светове, за които нито бизнесмени, нито политици са чували, но Корпусът ги знае.