Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 155

След ден бяха вече на Пир.

Светът на Смъртта не ги изненада с нищо особено. Ако не се смята рядкото затишие. Преди буря? Може би. Кой да знае откъде да очаква тази буря? Нямаше нови произшествия, свързани с метални игли или летящи обратно куршуми. Наистина, бяха се появили нови форми на киборги, като например суперрогоносите — с титанов накрайник на върха на бойния рог или меднозъбите каймани, които прегризваха силовите кабели и по най-подъл начин предизвикваха къси съединения. Откриха и някакви волфрамови стършели, които издържаха на термична атака до хиляда градуса по Целзий, но бяха чувствителни към механични удари.

Изобщо, ако се обработеше информацията от цялата планета, трябваше да се признае: киборгите като цяло се бяха държали прилично и бяха нанесли минимум щети. Като никога почти нямаше ранени и загинали, докато Язон и Мета бяха отсъствали. Активността на тварите около космодрума също бе спаднала — Язон лично се убеди в това. И профилактиката на „Арго“ беше напълно завършена. С една дума — мир, любов и божия благодат, както са казвали древните. Най-подходящото време да зарадваш съпланетците си с нови идеи.

Решиха да започнат от стоманения глиган. Бручо го размрази и изтърбуши, натъпка всяко сечение с датчици, изследва всичките му вещества и микроелементи с точност до петия знак. Включи в следствието Стан, Тека, Арчи, но никой нищо не разбра. Т.е. най-важното не можаха да проумеят: къде е направена (или отгледана) тази твар и дали има същия произход като пирянските мутанти?

— Толкова! — каза Бручо, когато най-сетне обяви почивка — поне да избърше потта от челото си. — Не ме пришпорвайте, братлета! На всички въпроси рано или късно ще намерим правилни отговори. Просто няма да е толкова бързо, колкото бихме искали.

И тогава Язон направи предложение, което според него можеше да ускори намирането на верните отговори.

Висшето ръководство на Пир изслуша заслужилия и почти признат за свой, но все пак чуждопланетец, както винаги с известно недоверие. Кърк се мръщеше. Рес загадъчно се усмихваше. Клиф и другите напираха да започнат нова битка. Собствените пирянски твари вече им бяха скучни.

По традиция пръв взе думата Кърк.

— Отново не те разбирам, Язон. Пак нещо усукваш. Е, на Щастие усвоявахме нов свят. Завзехме го, заселихме го с наши хора, прокопахме мини. Сега той е пирянска колония, която ни носи добри доходи. Но в центъра на Галактиката — какво ще правим? Там и без нас народът е натъпкан като риба в консервна кутия. Каква изгода ще имаме от такава експедиция? Да задоволим нечие научно любопитство? Пирянците не могат да си позволят това. Ние живеем върху вулкан. Да, за момента вулканът е поутихнал, но не е угаснал, нали?

— Истина е — съгласи се Язон. — А сега ме слушайте внимателно още веднъж. Накратко ще обобщя най-важното. Първо: Пир е бил в списъка на планетите, оборудвани от някого с устройства за хиперпространствен преход. Щом разберем принципа на тези преходи, може би ще можем да разберем и тайната на Пир. Няма само да задоволяваме научно любопитство, а ще решаваме практически задачи. Второ: направеният, отново неизвестно от кого, звездолет „Овен“ е или мощно оръжие, или универсално средство за защита, или и едното, и другото наведнъж. Нима на Пир не му трябва такова нещо? Трето: моят баща е в беда, а значи съм в беда самият аз, въпреки че вие от сантименталности не разбирате. Можете да запазите мнението си, но аз ви моля за помощ. Помощ за мен, Язон дин Алт. Или аз никога не съм ви помагал?