Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 158

На тия никому не нужни примитивни планетки Корпусът вече беше имал някои проблеми. Например, ако в някоя такава забутана дупка се появи вманиачен изобретател, построи мощен транслатор и започне едно ми ти радиохулиганство — хайде в картотеката! И планетата — също. Или друго: намислят някои хитреци да създадат военна база на друга, още по-дива от тяхната планета — и тях в картотеката! И базата, и планетата, и хитреците. Случвало се е светове в стадий на краен упадък да стават известни на агенти от Корпуса само поради аварийно кацане. И те също биват вземани под внимание — за всеки случай. Покрай всичко останало имаше специална програма за изучаване и класифициране на деградиралите планети и беше основан фонд за оказване на помощ на слаборазвитите цивилизации. Само че тази задача се оказа непосилна и Лигата на Световете така и не намери кога да се заеме сериозно с проблема. А Специалният Корпус какво да направи? Той решава локални задачи. Строго конкретни. И трябва да му се признае, че не се справя зле.

Въпреки това най-добрите специалисти на Корпуса не знаеха нищо за Егриси, Иолк и Дарданела. А Язон и Мета вече знаеха нещичко. До Иолк просто бяха ходили. Останалите изброени светове, както подсказваше логиката, се намираха някъде наоколо, недалеч, в същия централен регион. Откъслечната информация не позволяваше да се изчислят точните координати, но можеха да се направят някои предположения. Така че в никакъв случай не търсеха слепешката. Надяваха се и на случайна среща с рейсов звездолет от местните линии — пилотът би бил незаменим информатор! Обаче в обозримото пространство с радиус от стотина хиляди километра нямаше нито един кораб. И на пирянците им се наложи да кацнат на първата земеподобна планета, която срещнаха, с цел разузнаване и, по възможност, уточняване на по-нататъшния маршрут.

Опитаха се да спазят междупланетните конвенции и да потърсят радиовръзка още от орбита, но когато приборите отчетоха нулевата активност на ефира, веднага изстреляха една совалка с десетчленен екипаж. Още по време на снижаването спектрометърът регистрира голямо струпване на желязо. Решиха да се насочат натам. Разбира се, концентрацията на този доста често разпространен на земеподобните планети метал можеше да се окаже обикновено рудно находище или останки от загинала цивилизация. Но се оказа космодрум. Наистина — изоставен, унил, с клюмнали осветителни мачти и гъста трева, прораснала през ръждата. Десетилетия, а може би и векове не бе приемал кораби. Диспечерската му кула не работеше, наземната поддръжка — също… Но някаква служба, сигурно наблюдателна, все пак съществуваше, защото не минаха и пет минути от кацането и пристигнаха посрещачи с каручка, теглена от тройка чифтокопитни свинеобразни изроди с къдрава козина. От возилото слезе леко облечена и доста миловидна дамичка. Невероятно строга и категорична. Звънливо изкрещя няколко фрази на непознат език. В отговор Язон предложи есперанто и започна разговор.