Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 156

Отвърна му продължително мълчание. После някой шумно изпъшка от досада и, без да вдига глава, произнесе:

— Какво толкова още да обсъждаме! Който е съгласен — да вдигне ръка.

И ръцете започнаха да се вдигат една след друга.

Резултатът беше, че желаещите да летят се оказаха над двеста души — повече от онези, които тръгнаха навремето да завоюват цяла планета. Не бяха нужни толкова много. Според техническите изисквания екипажът на „Арго“ се състоеше от петдесет космонавти. Да возят пътници беше нелепо. Какви са пътниците на военен линкор? Пехота. А Язон не тръгваше да води широкомащабни военни действия, я! Е, ако се наложеше, можеха да извикат редовни части от флота на Лигата на Световете или даже щурмови отряди на Специалния Корпус. Но тази експедиция изискваше предимно работа с главата, а не с мускулите. Така мислеше Язон. Ето защо, без нито за минута да се съмнява, покани на път такъв невоенен човек като Арчи от Юктис.

Докато траеха обсъжданията, а после и окомплектоването на екипажа и опаковането на всички необходими дреболии, Мета излетя с „Темучин“ в кратък полет над планетата. Никой не знаеше защо. Някои помислиха, че това е сантиментална разходка. Но Мета бе далеч от подобни чувства. Тя бе решила да провери кристала, който й подари Гваханофабр. Интересно, дали наистина на планетата е имало хиперпространствен преход? Може би и сега работи?! Макар старият Хирон да твърдеше, че вече се е затворил — кой знае…

Накъде да лети? Където й видят очите ли? Не, интуицията й подсказваше пътя — покрай морето и до онова място, където преди много години от страшния безмилостен взрив потъна цял архипелаг.

Кристалът започна да свети още щом звездолетът наближи предварително изчислените координати. Сиянието на кристала достигна максимална яркост именно над мястото, където някога се бе намирала пещерата, погребала отчаяните герои-пирянци, проникнали в цитаделата на врага. Но сега тук се диплеха само високите вълни на неприветливия бурен океан. „Темучин“ бе добра универсална машина, но все пак нямаше качества на батискаф. Плуването под вода изискваше съвсем друга техника.

Мета се прибра, като отложи за неопределено време тази океанологична експедиция.

Но Язон веднага я похвали.

— Мета, това, което си научила, е много важно!

— Наистина ли? — учуди се тя.

— Да, разбира се! Сега почти със сигурност знам, че всички тия киборги е изпратил на Пир лично доктор Теодор Солвиц. За да си отмъсти на нас с тебе.