Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 159

Лекомислено облечената госпожичка първо заяви, че влизането в единствения на планетата град Елесдос (естествено, планетата наричаха по същия начин, Язон започна да свиква с това) е категорично забранено за мъже и деца. Е, деца пирянците не бяха взели, но за мъжете се обидиха. Най-вече Мета. Излезе напред и с помощта на Язон като преводач, заразпитва за какво става въпрос. Впрочем, веднага стана ясно, че местната жителка на име Спелида владее междуезика и разговорът потръгна.

Оказа се, че на Елесдос живеят само жени, размножават се чрез партеногенеза, наука и промишленост не развиват, с никого не воюват, не летят в космоса и храната винаги им стига. Защото на планетата расте вълшебният плод куромаго, който е и храна, и лекарство срещу всички болести, без него не може и да се забременее, и за развлечение бива използван все той — куромаго. Въобще куромагото се оказа не плод, а направо култов предмет. Всичко това беше страшно любопитно, но на вълнуващия пирянците въпрос, къде е разположена планетата Егриси, Спелида не можа да отговори нищо.

— Има ли начин да изкопча полезна информация, без да хапна куромаго със сестрите? — зададе си Мета риторичен въпрос.

— Ами ако хапнеш? — запита Язон.

— По-вероятно е да изкопча.

Звучеше привлекателно, но им се стори опасно да изпращат Мета сама на разузнаване. Да се връщат обратно на „Арго“ за женско подкрепление — каква глупост! Предложиха на Спелида да помисли и да се посъветва, дали градът не може да бъде посетен от смесена група, и поне двама от гостите да хапнат заедно с домакините от божествения (или какъвто е там) куромаго и да се разберат за каквото трябва.

Спелида изчезна за малко, а се върна с цяла делегация. И беше оповестено изненадващо демократично решение: елате всички, сега може. Посрещачките бяха, боже мой, какви девойки! Една от друга по-хубави: стройни, мургави, гърдести, с пищни бедра, а пък облечени… Може ли тия лентички, ивички и парцалчета да бъдат наречени дрехи? Отначало Спелида се беше явила с някаква туника, макар и полупрозрачна, но все пак я имаше. А сега, сега сякаш започва конкурс за стриптизьорки. И дамичките някакви ненормално весели… Самата Спелида, преди това съсредоточено-мрачна, сега се усмихваше непрестанно като водеща на телевизионно шоу. Изобщо, беше добре, че постигнаха съгласие и всички мъже от планетата Пир за пръв път от шестотин години насам ще бъдат допуснати да влязат в Елесдос — градът на жените. Но в това имаше и нещо тревожно. Момичетата, изглежда, без да чакат гостите, предварително бяха наблегнали яко на куромагото, пък и май не само на него…

— Не ми харесва това — процеди през зъби Мета. — Само безсрамни женища наоколо! Не бих те пуснала тук сам.

— Това е глупаво — реагира Язон. — Те всичките не са жени в нашия смисъл на думата. Размножават се като пчелички, или как бяха тия… дафнии.

— Какви пък са тия дафнии?

— Ами, дафниите са вид водни бълхи, разклоненомустачести ракообразни — пусна в обръщение Язон неотдавна прочетеното за животинския свят на Иолк.