Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 154

— Браво, скъпа! — възкликна Язон. — Пред тебе стоеше същество, по-противно и от шипокрил, пък ти даже не си извади пистолета!

— Това комплимент ли е или подигравка?

— Ти как мислиш?

— Я престани… — великодушно махна с ръка към него Мета и закрачи към „Темучин“, който предизвикателно бе приземен направо на дворцовия площад.

Осма глава

— Е, пилоте, знаеш ли накъде ще полетим сега? — попита Язон, когато вече бяха в орбита и планетата Иолк бе изчезнала от всички екрани с изключение на гравитометричния дисплей, който я показваше като остър пик в началото на координатните оси.

— Към планетата Егриси, капитане! — шеговито рапортува Мета, имитирайки древните войници с вдигане на два пръста до слепоочието си. — Кълбовидно струпване номер…

— Остави! Неправилен отговор! Летим към планетата Пир.

— Защо? Решил си да не помагаме на баща ти, да го зарежеш? Не съм съгласна.

— Не, разбира се! Никого не зарязвам. Помниш ли, че ти сама предлагаше да летим с „Арго“? Беше права. И ще летим не двамата, а с пълен екипаж. Иначе на слънчевата и топла Егриси може да ни стане горещо. Планетата е също толкова дива, колкото Иолк или Орхомен, само дето разполага с тази играчка, „Ослепителният винторог“ или, ако щеш — „Овен“. Не ми се вярва, че местните царе си мечтаят да дойде законният наследник на бившите стопани и да му предадат тази удивителна чудесия. Там сигурно са мръднали на тема магически сили и божествена воля. А техните богове им повеляват съвсем друго. Така ми се струва. Значи, ще ни се наложи да стигнем и до боговете им. Ето тогава ще ни потрябват и Кърк, и Рес, и Клиф, и Стан… даже Арчи. Опасявам се, Тека също ще ни е нужен — накъде без лекар…

— Да не мислим за тъжни неща, Язон. Хайде да погледаме звездите.

Те доближиха главния илюминатор. Слой стъклостомана, слой спектролит, слой лайко-сапфир. И зад този триплекс, дебел не повече от четири пръста, се простира космически вакуум, мрак и абсолютен студ. Язон винаги с готовност заставаше пред такива прозорчета към Вселената. На „Арго“ подобен разкош не можеше да се види: какви, по дяволите, илюминатори на боен линкор? Обзорен екран — да. И мрежа сферични датчици по корпуса. Но не е същото! Няма романтика. А тук — почти стоиш в открития космос и се любуваш на причудливите многоцветни звездни мозайки, размазани по небето — нали корабът навлиза в джъмп-режим! Колко е прекрасно: ти, любимата ти и Вселената като на длан пред очите ти.

Той си спомни как преди много години, когато летяха заедно за пръв път към Пир, също стояха така. И сега, когато се чувстваше най-щастливият човек в галактиката, той не пропусна да прегърне Мета и да я притисне към себе си.

— Ти се усмихваш — тя нарочно изрече същите думи, както тогава. — Ти също обичаш звездите.

— Аз обичам тебе, Мета!

— И аз тебе. Да отидем в каютата.

— Хайде. Няма да ми счупиш ръката, нали?

И те тихо се засмяха на шегата, която разбираха само те двамата.

Сутринта се свързаха с Бервик. Язон накратко разказа за всичко. Никак не бе лошо старият Ривърд да е в течение на последните събития. От страна на Специалния Корпус и даже от страна на Гарантите на Стабилността нямаше никаква допълнителна информация. Е, добре, и без друго информация вече имаше повече, отколкото е нужно.